Соломон Алкабец

Соломон Алкабец
שלמה אלקבץ
	Соломон Алкабец שלמה אלקבץ
еврейски духовник
Роден	1505 г. Солун, Османска империя
Починал	1576 г. (71 г.) Сафед, Османска империя
Погребан	Сафед, Израел
Религия	юдаизъм
	Соломон Алкабец в Общомедия

Соломон бен Моисей Халеви Алкабец (на иврит: שלמה אלקבץ) е еврейски духовник (равин) и писател от Османската империя от XVI век. Алкабец е един от най-големите кабалисти живели в Сафед и като поет е най-известен с песента си „Лека Доди“, датирана различно в източниците - 1529, 1540 или 1571 година.^[1]^[2]

Биография

Соломон Алкабец е роден около 1500 или 1505 година в Солун, в сефарадско семейство. Алкабец изучава Тората в родния си град при равин Йосиф Тайтацак.^[1]^[2] В 1529 година се жени за една от дъщерите на заможния солунчанин Исак Коен, като за сватбен подарък и дава току-що завършения си труд „Манот Халеви“.^[1]

Скоро след сватбата им, равин Соломон и жена му решават да се заселят в Светите земи. На път за Палестина, обаче в Одрин група кабалисти го молят да ги инструктира в духовния живот и богослужението. Алкабец се съгласява, остава в Одрин и пише няколко книги – „Бейт Хашем“, „Авотот Ахава“, „Айелет Ахавим“ и „Брит Халеви“, която е посветена на одринските му поклонници.^[1]

Алкабец продължава пътуването си, като проповядва по целия си път. Дълбоко повлияни от него са много от по-късните големи кабалисти – равин Самуил Озида, автор на „Мидраш Шмуел“ върху „Пиркей Авот“, равин Елиезер Азикри, автор на „Сефер Харадеим“, кабалистичен трактат върху връзката между крайниците и органите на човешкото тяло и 613 мицвот в Тората, равин Авраам Галанте, автор на „Яреах Якар“ върху „Зохар“ и други произведения.^[1]

Алкабец пристига в Сафед, Горна Галилея, около 1535 година и се заселва там, тъй като според него само в Светата земя човек може да разкрие в дълбочина тайните на Тората. Алкабец служи като равин в Сафед и е глава на йешива в Мерон, близо до Сафед. Около него се оформя кръг от ученици, включително Моисей Кордоверо (Рамак), който се жени за сестра му, и Йосиф Каро.^[1] Така Сафед се превръща в основен център на юдаисткия мистицизъм.^[2]

Соломон Алкабец е известен най-вече със своя химн „Лека Доди“, пян при започването на шабата. Химнът става толкова популярен, че е включен в съботната литургия на всяка общност.^[1]

Соломон Алкабец умира в 1580 година в Сафед, където е и погребан.^[1]

Творчество

Част от печатните му произведения:

Лека Доди (1579), мистичен хим за започване на шабата
Манот Халеви (завършена в 1529, публикувана в 1585) върху „Книга Естир“
Аялет Ахавим (завършена в 1532, публикувана в 1552) върху „Песен на песните“
Шореш Ишай (завършена в 1552, публикувана в 1561) върху „Книга Рут“
Брит Халеви (1563), кабалистичен коментар върху „Паскалната Агада“
Ор Цадиким, книга за службите

Част от ръкописите му са:

Дивирей Шломо, върху Кетувим
Наим Земирот, върху Псалмите
Сукат Шалом, Авотот Ахавах, върху Тората
Пицей Охев, върху Книга на Йов
Апирьон Шломо, Бейт Хашем, Бейт Тефила, интерпретации на молитвите
Лехем Шломо, върху принципите за освещаване на храната според кабалата
Митато шел Шломо, върху мистичното значение на сексуалния съюз
Шомер Емуним, върху фундаменталните принципи на вярата

Литература

Yahalom, Joseph. Hebrew mystical poetry and its Turkish background, in: Tietze, Andreas and Joseph Yahalom, Ottoman Melodies Hebrew Hymns: a 16th century cross-cultural adventure. Budapest, Akadémiai Kiadó, 1995. с. 9–43.
Sack, Bracha. The Secret Teaching of R. Shlomo Halevi Alkabetz. Ph. D., Brandeis University, 1977.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Miller, Moshe. Rabbi Shlomo Alkabetz // Kabbalah Online. Посетен на 12 май 2016.
↑ ^а ^б ^в Enelow, H. G. ALḳABIẒ, SOLOMON BEN MOSES HA-LEVI, in: Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 2016-045-12.

[Kabbalah_Online-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Miller, Moshe. Rabbi Shlomo Alkabetz // Kabbalah Online. Посетен на 12 май 2016.

[JE-2] а ^б ^в Enelow, H. G. ALḳABIẒ, SOLOMON BEN MOSES HA-LEVI, in: Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 2016-045-12.

[1]

[2]