Сократически диалог

Вижте пояснителната страница за други значения на Сократ.

Сократически диалог (на гръцки: Σωκρατικὸς λόγος или Σωκρατικὸς διάλογος) е вид литературни произведения в проза, разработени в Гърция в началото на четвърти век пр.н.е, запазени днес в диалозите на Платон и сократическите творби на Ксенофонт – драматични или описателни, в които героите които обсъждат морални или философски проблеми, илюстрирайки метода на Сократ. Сократ е често главният герой.

Най-точно, терминът се отнася към работите, в които Сократ е герой, въпреки че като жанр други текстове също са включени; Plato's Laws и Xenophon's Hiero са сократически диалози, в които един мъдрец различен от Сократ води дискусията. Също така, стилистичният формат на диалозите може да варира – диалозите на Платон съдържат предимно директните думи на всеки от говорещите, докато диалозите на Ксенофонт са записани като непрекъсната история, съдържайки, заедно с разказването на обстоятелствата на диалога и „размислите“ на говорещите.

Според фрагмент на Аристотел, първият автор на сократовия диалог е Алексамен от Теос, но ние не знаем нищо друго за него, независимо дали Сократ се появява в творбите му, или колко точен е Аристотел в своята антагонистични преценка за него. Освен Платон и Ксенофонт, Антистен, Есхин от Сфетос, Федон от Елида, Евклид Мегарски, Simon the Shoemaker, Theocritus, Tissaphernes и Аристотел са писали сократови диалози и Цицерон пише подобни диалози на латински на философски и риторически теми, например За държавата.

Платон

По принцип произведенията от ранните години на Платон се считат за Сократически диалози, но много от по-късните му творби също са включени.

First Alcibiades	Gorgias	Федър
Second Alcibiades	Hippias Major	Philebus
Апология	Hippias Minor	Държавата
Хармид	Ion	Sophist
Cratylus	Laches	Държавникът
Critias	Lysis	Пир
Критон	Менон	Theaetetus
Epinomis	Parmenides	Timaeus
Евтидем	Protagoras
Euthyphro	Федон

Ксенофонт

Цицерон

Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г. пр.н.е.).
Блестящ съдебен и политически оратор, той е и автор на редица теоретически реторически съчинения: „Оратор“, „За оратора“, „Топика“ и мн.др. Според К. Василев: „Речите на Цицерон ... могат с пълно право да се разглеждат като истински образец на класическото живо реторично слово на античността. По съдържание, по идейна програма те изразяват прогресивна за онова време политическа мисъл, носеща и редица утопични тенденции, а по форма това слово е въплъщение на законността и републиканския демократически патос на най-светлите умове на древноримската държава“.^[1]

За държавата