Снежнобяла ливадна гъба

	Снежнобяла ливадна гъба
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:	Hygrophoraceae
род:	Cuphophyllus
вид:	Снежнобяла ливадна гъба (C. virgineus)
	Научно наименование
	Cuphophyllus virgineus Kovalenko, 1989
	Синоними
	Hygrocybe virginea P.D.Orton & Watling, 1969; Agaricus niveus Scopoli, 1772; Agaricus subradiatus Schumach., 1803; Agaricus virgineus Wulfen, 1781; Agaricus virgineus var. communis Alb. & Schwein., 1805; Agaricus virgineus var. tenuis Alb. & Schwein., 1805; Omphalia virginea Gray, 1821; Hygrophorus niveus Fr., 1838; Hygrophorus virgineus Fr., 1838; Hygrophorus niveus var. fuscescens Bres., 1927; Hygrophorus niveus var. cucullata Quél., 1872; Hygrocybe virginea var. fuscescens Arnolds, 1986; Hygrocybe virginea var. ochraceopallida Boertm., 1995; Hygrocybe ochraceopallida P.D.Orton, 1980; Hygrocybe fuscescens P.D.Orton & Watling, 1969; Cuphophyllus fuscescens Bon, 1985; Cuphophyllus ochraceopallidus Bon, 1985; Agaricus virgineus Wulfen, 1781;
	Снежнобяла ливадна гъба в Общомедия
	[ редактиране ]

Снежнобялата ливадна гъба (Hygrocybe virginea) е вид ядлива базидиева гъба от семейство Hygrophoraceae.

Описание

Шапката достига до 3 – 5 cm височина и е много крехка. С напредване на възрастта заема от полукълбовидна форма до широко дъговидна и плоска такава, понякога със заоблена гърбица или с вдлъбнатина по средата. Кожицата е тънка, при влажни условия хигроскопична, матова, бяла до бяло-кремава на цвят, като може да приема розови, охрени или кафеникави оттенъци. Пънчето достига височина 6 cm и е цилиндрично, в основата леко изтъняващо и сухо. Месото е тънко, воднисто и меко. На вкус е приятно, без особен мирис. Гъбата има приемливи вкусови качества, но тъй като има много малко месо, се използва главно в супи или като добавка към различни ястия.^[1]

Местообитание

Среща се сравнително рядко през септември – ноември. Расте поединично или на малки групи на затревени места в горски покрайнини, пасища, ливади, понякога и в просветлени гори.^[1]

Източници

↑ ^а ^б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 59.

[Асьов-1] а ^б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 59.

[1]