Направо към съдържанието

Смърт на Едгар Алън По

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тялото на Едгар Алън По лежи под този паметник в Балтимор от ноември 1875 г.

Смъртта на Едгар Алън По и до днес остава загадка.

Знаменитият американски писател и поет е открит в ужасно състояние в гр. Балтимор, Мериленд и е откаран в болницата, където умира в 5 часа сутринта на 7 октомври (събота) 1849 г.

Хронология

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на По от 1848 г., когато е на 39-годишна възраст – година преди смъртта му

На 27 септември 1849 г. По напуска Ричмънд, Вирджиния и се запътва към дома си в Ню Йорк. Не съществуват никакви благонадеждни източници за местонахождението на писателя до след една седмица на 3 октомври, когато е открит в ужасно състояние на една от улиците в Балтимор, отвън Механата на Райън (понякога назовавана и Залата на Гунър)[1]. Печатарят Джоузеф У. Уокър, който пръв открива По, изпраща писмо, в което моли за помощ познайника на Едгар д-р Джоузеф Е. Снодграс[2]. В писмото пише:

„ Скъпи Господине, тук има един джентълмен, който се представя като Едгар А. По и който се намира в голям нужда. Той казва, че ви познава и ви уверявам, че се нуждае от моментална помощ. Забързано ваш, Джо. У. Уокър[3] “

Снодграс по-късно твърди, че в бележката пише, че По е „състояние не нечовешко отравяне“, но оригиналното писмо опровергава това твърдение[2].

Когато посещава По, Снодграс описва външния му вид като „отвратителен“ със сплъстена коса, измършавяло, немито лице и „безизразни и празни“ очи. Дрехите му, казва докторът, включващи мръсна риза, но без жилетка, и непочистени обувки, изглеждат износени и не му стават[4]. Д-р Джон Джоузеф Моран, който е лекарят, грижещ се за Едгар По, дава своето детайлно описание на външния вид на По този ден: „нацапано, избледняло палто, панталони в подобен вид, чифт износени обувки, изтъркани на петите и стара сламена шапка“. Писателят никога не се съвзема за достатъчно дълго, за да обясни как е изпаднал в такова състояние. Смята се, че дрехите, които носи, не са негови[4], най-малко защото носенето на широки, раздърпани дрехи не е в стила на По[5].

Едгар е под грижите на Моран, затворен е в стая, подобна на килия, и до него не се допускат посетители. Стаята е с решетки на прозорците и се намира в отделението на болницата, където откарват пияни хора[6]. По многократно повтаря името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар никой никога да не установява за кого говори. Възможно е да си е спомнил за срещата с Джерамая Н. Рейнолдс, редактор и изследовател, който вероятно е вдъхновил писателя за написването на романа „Историята на Артър Гордън Пим“. Друга вероятност е и Хенри Р. Рейнолдс – съдия, с когото Едгар вероятно се е срещнал в деня на изборите, провеждащи се същата година.

В разстроеното си състояние По говори за своята жена в Ричмънд. Той вероятно халюцинира, мислейки, че съпругата му Вирджиния е все още жива или има предвид Сара Елмира Ройстер, на която е предложил. Доктор Моран съобщава, че последните думи на писателя преди да умре на 7 октомври 1849 са „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).[7]

Д-р Джон Дж. Моран

[редактиране | редактиране на кода]

Едгар По няма посетители и затова д-р Джон Моран вероятно е единственият човек, който остава с писателя през последните му дни. Дори и така да е, твърденията на Моран биват поставяни под въпрос многократно или смятани изцяло за неблагонадеждни[8]. През годините след смъртта на По, докторът променя своята история, пишейки и давайки лекции по темата. Той твърди (през 1875 г. и след това отново през 1885 г.), че веднага се е свързал с лелята (и тъщата) на Едгар – Мария Клем, за да я уведоми за смъртта му. Всъщност докторът пише обяснително писмо на Мария едва след като тя е поискала да ѝ бъде изпратено такова на 9 ноември – почти месец след случая. Моран също твърди, че преди да поеме последния си дъх По съвсем поетично е казал:

„ Сводестите небеса ме обгръщат и Бог е изписал своите декрети върху челото на всяко създадено човешко същество и демони олицетворени, тяхната главна цел ще са кипящите вълни на черното отчаяние. “

Редакторът на New York Herland, където е публикувана тази версия на Моран, признава, че:

„ Ние не можем да си представим, че По, дори в ужасното си състояние, е конструирал [такова изречение][9]. “

Биографът на Едгар – Уилям Битнър, смята твърдението на Джон Моран за опит за изразяване на религиозни последни думи, за да успокои скърбящите[10].

Докладите на Моран дори неколкократно променят датите. На отделни места докторът твърди, че По е доведен в болницата на 3 октомври в 5 часа след обяд, на 6 октомври в 9 часа сутринта или на 7 октомври (когато писателят умира) в „10 след обяд“. Той твърди още, че за всяка от тези дати има болнични доклади като източник[11]. Претърсването на болничните доклади след около един век не открива нищо[12]. Някои критици твърдят, че непостоянството и грешките на д-р Моран се дължат само и единствено на слаба памет, невинно желание да придаде романтика или дори сенилност. Когато пише последния си публикуван доклад за смъртта на По през 1885 г., Моран е 65-годишен[11].

Причина за смъртта

[редактиране | редактиране на кода]
Първоначалният гроб, където писателят лежи до 1875 г.

Всички лекарски доклади и документи, включително смъртния акт на По, са изгубени, ако въобще са съществували[12]. Точната причина за смъртта на писателя все още е спорна, но съществуват много теории. Биографите се занимават отдавна с този проблем и са достигнали до много различни заключения, вариращи от убедеността на Джефри Майерс, че смъртта е настъпила вследствие на хипогликемия, до теорията за убийство на Джон Евангелист Уолш[13]. Смята се, че смъртта на По може да е резултат от опит за самоубийство, свързан с депресия. През 1848 г. той почти умира от свръх доза опиум, достъпен на пазара като успокоително и болкоуспокояващо. Макар да не става ясно дали това наистина е опит за самоубийство или просто грешка от страна на Едгар По, не води до смъртта му[14].

Снодграс е убеден, че По умира заради своя алкохолизъм и успява да популяризира тази идея. Той е водач на движение на въздържатели и използва По като чудесен пример за членовете на движението. Обаче писмените доклади на Снодграс по този въпрос са неблагонадеждни[8]. Моран е против теорията на Снодграс и през 1885 г. заявява, че По не умира от отравяне на кръвта. Моран твърди, че по Едгар „нямаше и следа от аромат на алкохол в дъха му или по него“[8]. Някои вестници по това време обясняват смъртта на писателя с „претоварване на мозъка“ или „умствено възпаление“. Това са просто евфемизми, скриващи смърт по петнящи репутацията причини като например алкохолизъм[15]. Психолог от изследване върху тази тема предполага, че По има дипсомания – състояние, което причинява чести пристъпи и води до невъздържаност (често свързана с алкохола), по време на което болният не може да си спомни какво му се е случило[16].

Характеризирането на По като неконтролиран алкохолик е спорно. Неговият приятел по чашка за известно време Томас Мейн Рейд признава, че двамата са участвали в диви „запои“, но че По

„ ... никога не отиде извън невинната веселост, която ние всички си позволяваме... Признавайки, че това беше един от кусурите на По, мога спокойно да кажа, че не беше негов навик.[17] “

Някои хора вярват, че писателят не носи на алкохол и се напива след първата чашка вино[18]. Той пие само през трудните периоди от своя живот и понякога издържа месеци без алкохол. Допълнително объркване относно алкохолизма на По допринася и неговото членство в „Синове на въздържанието“ преди да умре[19][20]. Уилям Глен, който ръководи обета за въздържание на Едгар, пише години по-късно, че обществото на въздържателите няма никакви причини да смята, че писателят е нарушил този обет в Ричмънд[21]. Предположения за свръх доза наркотици също са доказани за неверни, макар тази теза все още да е популярна. Томас Дън Инглиш – доктор и заклет враг на По, настоява, че Едгар не е зависим от наркотици[22]. Той пише:

„ Ако По имаше навици да използва опиум, когато го познавах (преди 1846), щях и като доктор, и като наблюдателен човек да открия това по време на честите му посещения в дома ми и моите посещения в неговата къща, а и срещите ни другаде – не виждах никакви признаци за това и считам обвинението за безпочвена клевета.[23] “

Няколко други причини за смъртта на По са предложени през годините, включително няколко форми на рядко мозъчно заболяване или мозъчен тумор, диабет, различни видове ензимна недостатъчност, сифилис[24], апоплексия, делириум, епилепсия и менингит[25]. Доктор на име Джон У. Франсис преглежда По през май 1848 и смята, че той има сърдечна болест, което писателят впоследствие отрича да е истина[26]. Резултатът от тест през 2006 на косъм от косата на По е доказателство против тезата за оловно, живачно отравяне или други видове отравяне с токсични тежки метали[27]. Холерата също е смятана за причина[28]. По преминава през Филаделфия през зимата на 1849, когато вилнее епидемия от холера. Той се разболява по това време в града и пише писмо на леля си Мария Клем, заявявайки, че може „да имам холера или също толкова лоши спазми.“[29]

Писателят е намерен в деня на изборите и затова съществува теза още от 1872[30], че той е жертва на насилствено гласуване. Според една от теориите, още от 1872 г. се смята, че смъртта е причинена от отравяне с алкохол или от прекалена доза упоителни вещества, използвани при принудително гласуване,[31] което се среща често по това време. Дж. Т. Шарф го описва в Хрониките на Балтимор:

„ Реформаторското сдружение бе организирано, за да запази сигурността, спокойствието и честността на изборите, които по това време бяха сцена на най-позорното насилие и безредие. В допълнение към обикновените заплашвания, честни мъже, както и нещастни клетници, често биваха сграбчвани и „убеждавани“ в низки бърлоги, упоявани, зашеметявани с уиски и след това разнасяни по урните, за да гласуват в квартал след квартал, докато полицията стоеше безучастна и съдиите си получаваха гласовете.[32] “

Принудителното гласуване става стандартно обяснение за смъртта на По за повечето му биографи в продължение на няколко десетилетия[33]. Писателят в голяма степен е разпознаваем в Балтимор и подобен изборен трик едва ли би успял с него[34]. Тази теза е използвана и във филма „Смъртта на По“ (The Death of Poe).

Има и правдоподобно доказателство, че смъртта е причинена от бяс[35].

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Silverman – стр. 433
  2. ↑ а б Bandy – стр. 26 – 27
  3. ↑ Quinn – стр. 638
  4. ↑ а б Jeffrey A. Savoye. „Two Biographical Digressions: Poe's Wandering Trunk and Dr. Carter's Mysterious Sword Cane“, Edgar Allan Poe Review, Fall 2004, 5:15 – 42, republished at E. A. Poe Society of Baltimore Архив на оригинала от 2007-12-14 в Wayback Machine. Посетен на 3 юни 2007
  5. ↑ Walsh – стр. 68
  6. ↑ Meyers – стр. 254
  7. ↑ Meyers – стр. 255
  8. ↑ а б в Krutch – стр. 4
  9. ↑ Bandy – стр. 29
  10. ↑ William. Poe Bittner: A Biography. Boston: Little, Brown and Company, 1962: 283.
  11. ↑ а б Bandy – стр. 28
  12. ↑ а б Bramsback, Birgit. „The Final Illness and Death of Edgar Allan Poe: An Attempt at Reassessment“, Studia Neophilologica. University of Uppsala, XLII, 1970: 40.
  13. ↑ Виж Meyers – Edgar Allan Poe: His Life and Legacy и John Evangelist Walsh – Midnight Dreary: The Mysterious Death of Edgar Allan Poe
  14. ↑ Silverman – стр. 373 – 374
  15. ↑ Silverman – стр. 435 – 436
  16. ↑ Robertson, John W. – Edgar A. Poe: A Psychopathic Study. Haskell House Publishers. New York. 1923.
  17. ↑ Meyers – стр. 142
  18. ↑ Meyers – стр. 87
  19. ↑ Sova – стр. 269
  20. ↑ Reynolds, David F. „Poe's Art of Transformation: 'The Cask of Amontillado' in Its Cultural Context“, as collected in The American Novel: New Essays on Poe's Major Tales, Kenneth Silverman, ed. Cambridge University Press, 1993: 96 – 97. ISBN 0521422433.
  21. ↑ Walsh – стр. 147
  22. ↑ Silverman – стр. 481
  23. ↑ Quinn – стр. 351
  24. ↑ The Murder of Edgar Allan Poe
  25. ↑ Meyers – стр. 256
  26. ↑ Thomas, Dwight & David K. Jackson. The Poe Log: A Documentary Life of Edgar Allan Poe 1809 – 1849. New York: G. K. Hall & Co., 1987: 732. ISBN 0-7838-1401-1
  27. ↑ Results of Tests on the Hair of Virginia and Edgar A. Poe, Poe Society online. Посетен на 29 юли 2008
  28. ↑ "Death Suspicion Cholera Архив на оригинала от 2008-05-17 в Wayback Machine.". Crimelibrary.com. Посетен на 9 юли 2008
  29. ↑ Silverman – стр. 414 – 415
  30. ↑ Walsh – стр. 32 – 33
  31. ↑ Walsh – стр. 32 – 33
  32. ↑ Walsh – стр. 55
  33. ↑ Walsh – стр. 63
  34. ↑ The Mysterious Death of Edgar Allan Poe, Poe Society Online
  35. ↑ Benitez, R. Michael. (25 септември 1996).Edgar Allan Poe Mystery Архив на оригинала от 2012-03-11 в Wayback Machine.. University of Maryland Medical News

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death of Edgar Allan Poe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърт_на_Едгар_Алън_По&oldid=11990081“.