Слънчев терминатор

Вижте пояснителната страница за други значения на Терминатор.

Слънчевият терминатор е границата между осветената и неосветената от Слънцето част на астрономически обект. За наблюдател на самия обект, терминаторът е границата между деня и нощта, „зоната на полумрака“. Математически се дефинира като геометричното място на точките от повърхността на обекта, които като се свържат с центъра на Слънцето дават прави, които са допирателни на повърхността на обекта. Скоростта на движение на терминатора по земната повърхност се определя главно от денонощното въртене на Земята, но момента, в който терминаторът преминава през дадена георграфска точка в два последователни дни (освен ако не са близо до слънцестоене), се променя малко, вследствие на въртенето на Земята около Слънцето.

Наклонът на терминатора спрямо екватора се променя в зависимост от сезона. При пролетното и есенното равноденствие (около 21 март и 21 септември), терминаторът е успореден на меридианите

Наблюденията на терминатора на други небесни тела могат да ни дадат информация за обекта: например, размит терминатор може да означава, че тялото има атмосфера.

Радиолюбителите използват полумрака, за да правят връзки на дълги разстояния: при добри условия, радиовълните могат да се разпространяват по терминатора до точката, намираща се от обратната страна на земното кълбо.

Терминаторът сключва най-голям ъгъл с екватора по време на слънцестоянията, приблизително 23.5°.

. Терминаторът е размит, което съответства на плавния преход между ден и нощ на повърхността, т.е. на полумрака.

С изключение на полетите, минаващи недалеч от полюса, Конкорд и Туполев Ту-144 са единствените пътнически самолети, които са се движили по-бързо от терминатора. На някои трансатлантически полети от Париж или Лондон, непосредствено след залез, е възможно да се види изгрева на Слънцето от запад.