Направо към съдържанието

Полумрак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Здрач пренасочва насам. За други значения вижте Здрач (пояснение).
Полумрак на морския бряг, пощенска картичка от 1921, Източник ДАА.

Полумрак (също сумрак) се нарича частта от денонощието, когато Слънцето е сравнително ниско под хоризонта, но осветява горните слоеве на земната атмосфера. Според това по кое време на денонощието се случва полумракът бива: сутрешен, преди изгрев, т.нар. развиделяване и вечерен, след залез, т.нар. здрач.

Прието е, че вечерният полумрак завършва (а сутрешното развиделяване започва), когато центърът на слънчевия диск е на 18° под хоризонта. Тогава небето става съвсем тъмно и вече могат да се различат и най-слабите, видими с невъоръжено око звезди.

Величината 18° е определена още от александрийския астроном и географ Клавдий Птолемей през 2 век.

Навигационен (морски)

[редактиране | редактиране на кода]

Краят на навигационния полумрак настъпва, когато вече не е възможно да се различи морският хоризонт от небето. Тогава центърът на слънчевия диск е на 12° под хоризонта.

Гражданският полумрак настъпва, когато са затруднени човешките дейности, изискващи естествено осветление. Центърът на слънчевия диск е на 6° под хоризонта.

Времетраенето на полумрака зависи от времето, нужно на Слънцето да слезе на 18° под хоризонта. На екватора той е най-кратък, а с увеличаването на географската ширина се удължава.