Сливовик
Сливовик | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 457 души[1] (15 март 2024 г.) 12,6 души/km² |
Землище | 36,285 km² |
Надм. височина | 188 m |
Пощ. код | 3664 |
Тел. код | 09727 |
МПС код | М |
ЕКАТТЕ | 67386 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Монтана |
Община – кмет | Медковец Веромир Миланов (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Сливовик Анжела Георгиева (БСП) |
Сливовик в Общомедия |
Слѝвовик е село в Северозападна България. То се намира в община Медковец, област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]С. Сливовик е разположено в Северозападна България, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Районът е предимно хълмист, богат на надземни и подпочвени води.
История
[редактиране | редактиране на кода]Има данни, че селище на територията на днешното с. Сливовик е съществувало и през средновековието. То се свързва с историята на манастира „Свети Пророк Илия“, разположен в местността Зарожляк. Манастирът има произхода си в предосманския период и е разрушен по време на Белоградчишкото въстание през 1850 г., когато загиват йеромонах Висарион с още 7 братя от тази света обител. Престолният камък на разрушения манастир сега се пази в църквата на селото, построена през 1881 г.
В землището на селото има 4 римски села от 1 – 4 век.
През втората половина на 15 век селото е разорено и опустява за няколко десетки години.
По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в с. Сливовик се заселват бежанци от източноподбалканските райони, напуснали родните си места заедно със заминаващата руска армия. След Освобождението в селото се заселват и бежанци от Вардарска Македония. По време на Кримската война в Русия емигрирали повече от половината от жителите му, но след едногодишен престой се завърнали.
Във войните от 1912 – 1918 година от с. Сливовик са дадени повече от 20 жертви. По време на Септемврийското въстание от 1923 г. с. Сливовик попада в района на активни стълкновения и дава жертви 5 души.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Етническа група от общо 416 самоопределили се (към 2011 г.):[2]
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Източно православие
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство
- Здравна служба
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църквата в с. Сливовик – „Св. Никола“, е построена през 1881 г. Обновена е през 2005 – 2006 г. Освен нея, в района на селото се намират и следните оброци: Св. Илия, Летни Св. Никола, Св. Тодор Тирон, Св. Петър и Павел, Св. Троица, Отсекновение главата на Св. Йоан Предтеча, Св. Пророк Йеремия и Св. св. Кирил и Методий.
В западна посока се намират местностите Червения брег и Булулейника, гора и язовир.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Всяка година има събор на 1 май.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Дамянов (р. 1926), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност
- Йордан Янкулов (р. 1928), професор, специалист в областта на етерично-маслените и лекарствени култури
- Цветко Спасов Цветков (р.06.02.1952), български подводничар, мичман от ВМФ, член на УС на СПРБ и касиер на Съюза, радетел за създаването на музей-подводница „СЛАВА“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Маринов – „История на града Лом и Ломския край“;
- „Манастирите в България“ – сп. „Духовна култура“, кн.2, 1973 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|