Славе Езеров
| Славе Езеров | |
| български писател | |
| Роден | Слави Александров Битраков
31 декември 1906 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 декември 1972 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Александър Битраков |
Слави Александров Битраков, по-известен с псевдонима си Славе Езеров, е български писател, автор на едни от първите български еротични романи.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 31 декември 1906 година в Скопие, тогава в Османската империя, в големия охридски род Битракови. Баща му, охридчанинът Александър Битраков е виден български просветен деец в Македония.[1] Заминава за Свободна България, където се установява в София. В 1928 година е отговорен редактор на вестник „Со кротце со благо“.[2]
Слави Битраков под псевдонима си Славе Езеров пише първите си еротични романи десет години след издаването на „Тъмни зори“, първия български еротичен роман, дело на Кирил Христов. В 1931 година Елисей Петков отпечатва във вид на брошури еротичния роман на Езеров „Аз искам“. В 1938 година романът е отпечатан като книга в печатница „Раковски“. В 1939 година Димитър Гологанов пуска на пазара 15 романа на Езеров, много от които в две, три и дори четири издания. Тиражите надхвърлят 160 000 екземпляра и Езеров става най-четеният български писател. Последват романите му „Модерно общество“, „Опиянение“, „Дневникът на една девойка“ и други, които се радват на популярност. Романът му „Любов край синьото езеро“, за три години достига до шест издания и се издава с препоръка от Министерството на просветата.[1]
Славе Езеров се опитва да постави основите на българския социален роман с еротичен нюанс. Той се старае да надскочи еротиката, ползвайки еротичен сюжет, смесвайки го със социална белетристика.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Славе Езеров е обявен за порнограф и творбите му са систематично унищожавани. Творбите му обаче не влизат в черните списъци заради приятелството на Езеров с Вълко Червенков и членството му в БКП. След това Езеров става водещ на хумористични страници в известни ежедневници.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| К. Битраков | Битраков | Вета Пасхалева Шапкарева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Битраков (1871 – ?) | Михаил Битраков | Яким Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Битраков (1863 – 1907) | Иван Битраков (1877 – 1943) | Евтим Битраков (1872 – ?) | Иван Битраков (около 1876 – ?) | Методи Битраков (1874 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Крум Битраков (1900 – 1984) | Славе Езеров (1906 – 1972) | Димитър Битраков (1900 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Битраков (1933 – 2008) | Васил Битраков | Вера Битракова (р. 1939) | Цветан Грозданов (1936 – 2018) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Цветанов, Борис. Самотният воин на писателския фронт // национален седмичник „Десант“, 27 декември 2012. Посетен на 3 ноември 2015.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 321.
