Александър Битраков
| Александър Битраков | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1907 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Иван Битраков |
| Деца | Славе Езеров |
| Александър Битраков в Общомедия | |
Александър Михайлов Битраков е български просветен деец и революционер от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1863 година в Охрид, Османската империя, в големия охридски род Битракови. Брат му Иван Битраков е виден деец на ВМОРО. Учи в Охридското българско училище, по-късно до втори гимназиален клас в Дупница, трети в Кюстендил и в 1881 – 1882 година завършва временния педагогически курс в София, България.[1]
Преподава в Солунското централно българско основно училище от 1882 или 1883 до 1902 година. В Солун в 1884 година въвежда дървеното читало и обучението по ръчен труд.[1] В същевременно се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е близък с нейните водачи.[2]
В 1902 година е заподозрян от властите в революционна дейност и е арестуван. Бяга в родния си Охрид, след което става учител в основното училище на Скопското българско педагогическо училище, където преподава до смъртта си в 1907 година.[1]
Битраков сътрудничи на Кузман Шапкарев при събирането на български фолклорни материали. Автор е на учебници за началния курс – „Буквар“ и „Смешница“, издадени от Иван Хаджиниколов и претърпели множество издания от 1884 до 1909 година. Пише в списание „Библиотека“. Статия от Битраков излиза и в 1909 година в календарче „Скопие“.[1]
Битраков е баща на българския писател Славе Езеров.
Негов внук от другия му син Крум е видният архитект Иван Битраков.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| К. Битраков | Битраков | Вета Пасхалева Шапкарева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Битраков (1871 – ?) | Михаил Битраков | Яким Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Битраков (1863 – 1907) | Иван Битраков (1877 – 1943) | Евтим Битраков (1872 – ?) | Иван Битраков (около 1876 – ?) | Методи Битраков (1874 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Крум Битраков (1900 – 1984) | Славе Езеров (1906 – 1972) | Димитър Битраков (1900 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Битраков (1933 – 2008) | Васил Битраков | Вера Битракова (р. 1939) | Цветан Грозданов (1936 – 2018) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Битраков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.
- ↑ Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995. с. 76.
