Славейко Стрезов

Славейко Стрезов
	Славейко Стрезов
български военен и революционер
Роден	Ресен, Османска империя
Починал	23 октомври 1915 г. Криволак, Сърбия
Погребан	„Успение Богородично“, Република Северна Македония
Награди	Военен орден „За храброст“
Военна служба
Звание	старши лейтенант
Семейство
Братя/сестри	Борис Стрезов; Петър Стрезов

Славейко (Слав) Наумов Стрезов е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Телата на Христо Чернопеев (1), Тодор Кюлюмов (2), Милош Станишев (3), Димитър Митрушев (4), Славейко Стрезов (5) и Илия Цирункаров (6)

Славейко Стрезов е роден в Ресен, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Негови братя са революционерът Петър Стрезов и офицерът Борис Стрезов. Първоначално учи в родния си град, където е ученик на Коста Николов.^[1] Стрезов е учител по професия. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] Влиза в редиците на ВМОРО и е един от първите ѝ членове в Солун.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в Сборна партизанска рота на МОО.^[4]

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в щабната рота на Шести полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. Славейко Стрезов умира на 23 октомври 1915 година при кървавото сражение при Криволак.^[5]^[6] Погребан е в двора на църквата „Успение Богородично“ в Ново село, Щипско заедно с останалите загинали войници.^[7] В 2010 година гробището е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени.^[8] За бойни отличия през войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.^[9]

Бележки

↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 40.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 683.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 66
↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 247.
↑ 19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Света Богородица“ в Щип.
↑ Осквернените гробове в Македония.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 124-125

[1] Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.

[Кандиларовъ_93-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.

[3] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 40.

[4] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 683.

[5] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 66

[6] Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 247.

[7] 19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Света Богородица“ в Щип.

[8] Осквернените гробове в Македония.

[9] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 124-125

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]