Скот Паразински
Скот Паразински | |
американски астронавт | |
Информация | |
---|---|
Роден | 28 юли 1961 г. Литъл Рок, Арканзас, САЩ |
Националност | американец |
Друга професия | лекар |
Престой в космоса | 57 денонощия 15 часа и 34 минути |
Селекция | Група НАСА-14 (1992) |
Мисии | STS-66, STS-86, STS-95, STS-100, STS-120 |
Емблема на мисията | |
Пенсиониране | март 2009 |
Скот Паразински в Общомедия |
Скот Едуард Паразински (на английски: Scott Edward Parazynski) е роден на 28 юли 1961 г. в Литъл Рок, Арканзас, САЩ. Американски астронавт, ветеран от пет космически полета и седем космически разходки. Единственият човек в света летял в космоса и изкачил най-високия връх на Земята Еверест (8848 м).
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Паразински завършва частен лицеи в Дакар, Сенегал и Бейрут, Ливан. Започва следването си в Техеран, Иран, но се налага да го продължи в Атина, Гърция. Завършва Американския свободен университет в Атина през 1979 г. През 1983 г. получава бакалавърска степен по биология от Университета Станфорд. Завършва обща медицина в Харвард през 1990 г. В продължение на две години работи в спешната медицинска помощ на Денвър, Колорадо. Не успява да вземе специалност, защото през 1992 г. започва работа в НАСА. В Научния институт на НАСА специализира космическа психология. Скот Паразински е дипломиран пилот и има в актива си 2500 полетни часа на различни типове самолети, най-вече хидроплани. Перфектно владее (писмено и говоримо) френски и руски език.
Служба в НАСА
[редактиране | редактиране на кода]На 31 март 1992 г., Скот Паразински е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №14. След приключване на курса за подготовка е включен в полетните графици на НАСА. Преминава допълнителен разширен курс на обучение за работа и дейности в открития космос (на английски: extra-vehicular activity (EVA). През октомври 1995 г. е изпратен в Русия и преминава пълен курс на подготовка за участие в полет до космическата станция Мир с руски кораб Союз. До пенсионирането си има 1019 часа в космоса. Има в актива си и седем космически разходки с обща продължителност 47 часа и 05 мин.
Космически полети
[редактиране | редактиране на кода]Скот Паразински е взел участие в пет космически полета:
Космически полети на Скот Едуард Паразински | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
№ | Дата | КК | Емблема на мисията | Функции | Продължителност | |
1 | 3 ноември 1994 | „Атлантис“, мисия STS-66 | Специалист по полезния товар | 10 денонощия 22 часа 34 мин. 02 сек. | ||
2 | 25 септември 1997 | „Атлантис“, мисия STS-86 | Специалист на мисията | 10 денонощия 19 часа 22 мин. 12 сек. | ||
3 | 29 октомври 1998 | „Дискавъри“, мисия STS-95 | Специалист на мисията | 8 денонощия 21 часа 44 мин. 56 сек. | ||
4 | 19 април 2001 | „Индевър“, мисия STS-100 | Специалист на мисията | 11 денонощия 21 часа 31 мин. 14 сек. | ||
5 | 23 октомври 2007 | „Дискавъри“, мисия STS-120 | Специалист на мисията | 15 денонощия 02 часа 24 мин. | ||
Сумарно време в космоса – 57 денонощия 15 часа и 34 минути |
След НАСА
[редактиране | редактиране на кода]Скот Паразински напуска НАСА през март 2009 г. и започва работа като бизнес консултант в частна фирма.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Скот е женен. Със съпругата си Гейл имат две деца. Семейството живее в Пало Алто, Калифорния и Евъргрийн, Колорадо. От младежките си години, Скот се увлича по скално катерене и постига забележителни успехи в този спорт. Преминал е по едни от най-трудните маршрути в САЩ и Канада. По-късно се появява и страстта му към височинен алпинизъм. Изкачва 53 върха в Колорадо само за няколко години. В актива си има Маккинли (6194 м.) в Аляска и Аконкагуа (6962 м.) в Южна Америка. През пролетта на 2008 г. участва в експедиция на Еверест, но поради заболяване се отказва от атака на върха в Лагер 3 (7350 м.) и се връща в САЩ. На следващата година Скот Паразински се включва в комерсиална експедиция за изкачване на Еверест с ръководител Ерик Саймънсън. В ранните сутрешни часове на 20 май, Скот достига върха и става единствения човек в света с космически полет и изкачване на Еверест. На 22 май същата година върха покорява и първата българка – Петя Колчева, участник в същата експедиция. Другата голяма страст на С. Паразински е спускането с шейни. По време на Зимните олимпийски игри в Калгари, Канада през 1988 г. той е треньор на националния отбор на Филипините. През февруари 2010 г. по време на Зимните олимпийски игри във Ванкувър, Канада, той е капитан на националния мъжки отбор на САЩ.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Скот Паразински е носител на 21 научни и държавни отличия. Най-значимите от тях са:
- Медал на НАСА за отлична служба (2002 и 2009 г.);
- Медал на НАСА за изключителни заслуги (1998 и 1999 г.);
- Медал на НАСА за участие в космически полет (1994, 1997, 1998, 2001 и 2008 г.).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Honorary Captain of the US Olympic Luge Team 1/26/10
- Mount Everest Blog 2009.
- With Moon Rocks in Hand, Parazynski Reaches Mt. Everest Peak 5/21/09
- Highest GigaPan panoramas taken on Earth's surface 5/20/09
- Challenger Center Welcomes New Board Member Astronaut Parazynski 4/30/09 Архив на оригинала от 2013-02-02 в archive.today
- Veteran Astronaut Scott Parazynski Leaves NASA 3/24/09
- Astronaut, former luger visits Lake Placid schools
- Reflections on NASA at 50: Scott Parazynski 10/1/08
- Astronaut's adventures don't end in space: Scott Parazynski's Everest quest foiled by back pains 6/11/08
- Aviation Week: Long Reach 1/08
- Dramatic EVA Keeps ISS on Track -- Barely 11/12/07
- Photo Gallery: Astronauts’ Risky Spacewalk, Step by Zero-G Step 11/5/07
- FIL-luge.org article on Parazynski. Посетен на 26 октомври 2007.
- NYT: Astronaut’s Adventure on Earth: Luge 11/6/98
- The Voyagers 3/98