Скопски народен театър
| Скопски народен театър | |
 Снимка на целия състав на Скопския народен театър пред сградата на театъра, 1943 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Място | Скопие |
|---|---|
| Страна | Царство България |
| Тематика | драматичен |
| Основаване | 1941 г. |
| Закриване | 1944 г. |
| Директор | Стоил Стоилов |
  Местоположение в Скопие | |
| Скопски народен театър в Общомедия | |
Скопски народен театър е български драматичен театър, съществувал в администрирания от България Скопие по време на Втората световна война от 1941 до 1944 година.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Театърът е основан с постановление на Министерския съвет № 1697 от 1 юли 1941 г. За директор на театъра с указ на цар Борис III е назначен Стоил Стоилов. Със заповед на министъра на народното просвещение Борис Йоцов за режисьори са назначени Стефан Сърчаджиев и Александър Иконографов, а за секретар-драматург – Петър Горянски.[2] Повечето артисти пристигат в София от България.[3]
Театърът е открит тържествено на 3 октомври 1941 година.[3]
През 1942 година със Закона за театрите получава статут на Народен театър. На 5 юни 1944 година се играе последното представление на театъра, след което е разформирован.[1]
Дейности
[редактиране | редактиране на кода]
Театърът реализира богат театрален репертоар. Осъществява три турнета из Македония.[3] Изнася представления в Бърно, Прага, Букурещ, Белград, Любляна, Загреб, Куманово, Крива Паланка, Щип, Битоля, Велес.[1]
Освен театралните спектакли огранизира литературно-художествени утра и вечери, сказки, четения, изложби, концерти, предавания по Радио Скопие, тържества.[3]
Организира курс за драматични артисти.[1]
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорският състав се състои от:
| Номер | Име | Номер | Име | Номер | Име | Номер | Име |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Милка Атанасова-Ерато | 11 | Евгения Громова | 21 | Веса Куманова | 31 | Павлина Попова |
| 2 | Петко Атанасов | 12 | Христо Динев | 22 | Иван Куманов | 32 | Георги Попов |
| 3 | Светослав Атанасов | 13 | Боянка Донева | 23 | Веселана Манафова | 33 | Кирил Попов |
| 4 | Иван Бакалов | 14 | Кирил Донев | 24 | Марта Мянкова | 34 | Любен Попов |
| 5 | Васил Бакърджиев | 15 | Цвета Иванова | 25 | Тодор Николов | 35 | Щилян Попов |
| 6 | Пенка Василева | 16 | Екатерина Кожухарова | 26 | Розка Петрова | 36 | Петър Пърличков |
| 7 | Владимир Ватев | 17 | Райна Колева | 27 | Идеал Петров | 37 | Вичо Райков |
| 8 | Георги Георгиев | 18 | Вера Константинова | 28 | Никола Попиванов | 38 | Александра Тагарова |
| 9 | Любен Георгиев | 19 | Стефка Кортенска | 29 | Добринка Попова | 39 | Енчо Тагаров |
| 10 | Георги Громов | 20 | Стефан Кортенски | 30 | Емилия Попова | 40 | Анна Трифонова |
| 41 | Константин Хаджиминев[2][1] | ||||||
| 42 | Димитър Кьостаров |
Стажанти в театъра са Теодора Джурова, Димитър Енгьозов, Цена Иванова, Надя Йорданова и Кирил Калинов; художници са Тома Владимиров и Владимир Мисин; касиер-счетоводител е А. Киров; технически ръководител и театър-майстор е Илия Минев; главен електротехник е Сл. Котларов; домакин е Н. Кожухаров.[2]
Организира се курс за драматични артисти с преподаватели Стоил Стоилов, Александър Иконографов, Стефан Сърчаджиев, Петър Горянски и Теодор Траянов.[1]
Директорът на театъра Стоил Стоилов и повереният му театър са описани от Петър Динеков в началото на 40-те години така: „
| „ | Трябва да се види само едно представление, трябва да се срещнете само за час-два с театралните дейци, за да се убедите с какъв възторг се работи. Но ако имате възможност да говорите с директора на театъра, енергичният и културен театрал г. Стоилов, ще разберете веднага на какво се дължи успехът и подемът на Скопския театър – в него е вложено едно голямо сърце, едно истинско въодушевление е легнало в основата на това дело, пламъкът на една душа стопля и артисти, и публика“.[3] | “ |
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]През театрален сезон 1941/1942 г. театърът изнася общо 262 представления със среден брой зрители 408 или общо 106 801 зрители. Освен тях театърът изнася и 25 художествено-литературни вечери, посетени от 19 690 души, общо 126 491. Приходите от продажба на билети възлизат на 1 149 596 лева.[4]
Поставени са спектаклите:[1]
- „Борислав“ на Иван Вазов, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Милена“ на Стефан Савов, режисьор Александър Иконографов
- „Бедността не е порок“ на Александър Островски, режисьор Александър Иконографов
- „Хъшове“ на Иван Вазов, режисьор Георги Стаматов
- „Златната мина“ на Ст. Л. Костов, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Милионерът“ на Йордан Йовков, режисьор Петко Атанасов
- „Бащи и деца“ на Владимир Полянов, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Дванайсета нощ“ на Уилям Шекспир, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Хан Татар“ на Никола Икономов, режисьор Стефан Сърчаджиев
- „Боян Магесник“ на Кирил Христов, режисьор Георги Стаматов
Успехът на представленията на Скопския народен театър е огромен. Билетите се разпродават мигновено, местата не стигат. На спектаклите в Охрид представленията са изнесени на открито, хората носят допълнителни столове и маси от домовете си, а децата се катерят по околните дървета, за да гледат.[3]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Печат -
Стоил Стоилов -
Брошура на театара
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 80 години от създаването на Скопския народен театър // mni.bg. Посетен на 29.10.2021.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 408-409. (на български)
- ↑ а б в Горянски, Петър. 1 година Скопски народенъ театъръ. Скопие, Българско дѣло, 1942. с. 1.
- ↑ а б в г д е Македонски научен институт. Българската власт създава Скопския народен театър // mni.bg. 28 октомври 2021.
- ↑ Ташев, Спас. Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 – 1944 г. // promacedonia.org. Посетен на 08.04.2015.
