Скално светилище Мечока

Скално светилище Мечока
	Скално светилище Мечока
	Възстановка – скални рисунки при м. Мечока (Експонирани в РИМ гр. Плевен)
Местоположение
	Скално светилище Мечока Местоположение в България Област Плевен
Страна	България
Област	Област Плевен
Археология
Вид	Светилище
Епоха	Енеолит – Бронзова епоха

Скално светилище Мечока и синхронното му праисторическо селище край с. Горталово, Област Плевен, са сред най-древните обитаеми територии в България и на Балканите.

Описание

Обектът се намира при естествената скална колона „Мечока“ – висока 11 m и заемаща 6 кв. m, прилепена до скалата на каньона, разположена до селото на югозапад. Колоната е разрушена от иманяри в средата на 1970-те години. През втората половина на 1970-те години археолозите разкриват на десния бряг на р. Чернялка, под каньона материали от праисторическо селище, просъществувало от Неолита до Бронзовата епоха. В наши дни над селището е отложен дебел наносен пласт от свлечени скални късове. Според проф. Димитрина Митова-Джонова животът на селището е бил свързан със синхронното светилище и скалните рисунки, издялани на отделен блок от скалния масив над брега на реката изобразяващи фигури на хора и животни, геометрични орнаменти и алфабетни зназнаци, между които са били издълбани дупки, често организирани в мотиви.^[1]

Откриване

Първите научни публикации за светилището и селището са на Васил Миков, който посещава мястото през 1921 г., го описва и обнародва многобройните графити и скални рисунки. Миков споменава, че т.нар. скала Мечока е силно увредена и не повтаря формата, поради която е наречена така. По-късно Мара Цончева публикува няколко рисунки от светилището, изпълнени в бял и тъмен цвят, които представляват изображения на елени, кози, куче и др. Художественият стил, начинът на полагане на боята, както и техните сюжети свидетелстват за праисторическия им произход. Има устни сведения, че подобни скални рисунки и графити все още са запазени в малки пещери и на повърхността на скрити скали в каньона на речния бряг.^[2]^[3]

Датиране

Васил Миков отнася изображенията и скалните рисунки към епохата на Неолита и Бронзовата епоха, докато Иван Велков отнася към тази епоха само издълбаните в скалите дупки и ги свързва с т.нар. „шаленщайн“ – култовите издълбавания подобни на чашки, характерни за Централна Европа. Изображенията на хора, Велков отнася към ранното Средновековие и свързва с християнството като според него има скалните рисунки имат аналогии с подобни изображения открити в Пиренеите и Кавказ. Проф.Ана Радунчева е категорична, че скалните рисунки, графити и издълбавания датират от Неолита и Бронзовата епоха.^[4]^[5]

Исторически контекст

Каньонът на р. Чернялка е богат на археологически обекти от изключителен научен интерес – в близост до м. Мечока е скалният феномен „Разцепен камък“ – висока около 25 m скала, с изключително правилна форма. Според местната легендата на това място Крали Марко се борил с Муса Кесаджия 3 дни и 3 нощи, който усетил, че не може да надвие Марко и избягал. На Разцепен камък Крали Марко, преследвайки Муса, изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, със сабята си дипленица разполовил на две скалата.

В непосредствена близост до м. Мечока се намира и пещерата Момина дупка, която представлява своеобразен лабиринт от тунели, към които има два входа, разположени на височина около 15 – 20 m и са свързани, а едно от разклоненията води към дълбока пропаст. Името на този скален лабиринт идва от преданието, според което по време на османското владичество местен ага си избрал за харема 2 хубави моми, които успели да избягат и се укрили в лабиринта. Няколко седмици те обитавали лабиринта, а близките им носели храна, докато циганин случайно ги забелязал и ги издал на турците. По заповед на агата входовете били завардени от заптиета, а други с факли тръгнали из лабиринта да хванат момите, но те излезли през разклонението на ръба над пропастта, оплели косите си една в друга и се хвърлили от високото.^[6]

При Момина дупка се е намирала една от трите крепости, изградени през късната Античност и продължили да изпълняват своите функции през Средновековието, които според Карел Шкорпил са били свързани с по-ранни селища от откритата равнина. Предполага се, че през селото е минавал стар римски път, свързвал Никополис ад Иструм (с. Никюп) с Мелта (Ловеч).^[7]

Източници

↑ Димитрина Митова-Джонова, „Археологически паметници в Плевенски окръг“ – ИК Септември, София, 1979 г.
↑ Цончева, Мара „Художественото наследство на тракийските земи“, ДИ "Наука и изкуство, София, 1971
↑ Миков, Васил „Скални изображения от България“, ИБАИ, V, София, 1928 г.
↑ Радунчева, Ана „Разкопки и проучвания“ Книга XXXII, БАН, София 2003 г., стр. 198 – 207
↑ Велков, Иван, „Стари селища из долината на река Вит“, София, 1927 г. с. 57
↑ Чернялски, Веселин „Поглед в миналото на с. Горталово“ – краеведско изследване, Плевен, 2009 г.
↑ Шкорпил, Карел „Некторьie из дорог Восточной Болгарии“, ИРАИК X, 1905, с. 443 – 502

[1] Димитрина Митова-Джонова, „Археологически паметници в Плевенски окръг“ – ИК Септември, София, 1979 г.

[2] Цончева, Мара „Художественото наследство на тракийските земи“, ДИ "Наука и изкуство, София, 1971

[3] Миков, Васил „Скални изображения от България“, ИБАИ, V, София, 1928 г.

[4] Радунчева, Ана „Разкопки и проучвания“ Книга XXXII, БАН, София 2003 г., стр. 198 – 207

[5] Велков, Иван, „Стари селища из долината на река Вит“, София, 1927 г. с. 57

[6] Чернялски, Веселин „Поглед в миналото на с. Горталово“ – краеведско изследване, Плевен, 2009 г.

[7] Шкорпил, Карел „Некторьie из дорог Восточной Болгарии“, ИРАИК X, 1905, с. 443 – 502

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]