Скаленско езеро

Скаленско езеро
	Скаленско езеро
— тектонско езеро —
	Местоположение в Сливен
Местоположение	Бургаска област,; Община Сунгурларе
Дължина	1050 m
Ширина	535 m
Площ	0,53 km2
Дълбочина	6 – 7 m
Надм. височина	473 m

Скаленското езеро (до 29 юни 1942 г. Каябашко блато, след това до неизвестно кога Свято блато)^[1] е тектонско езеро в северния склон на Стидовска планина (част от Източна Стара планина), източно от Мокренския проход и западно от село Скала.

Езерото е образувано в палеогенски седиментни скали, на 473 m н.в. Площта му е 0,53 km², като размерите му са 1050 m дължина и 535 m ширина. Подхранва се с води от река Луда Камчия, които се докарват чрез подземен водопровод. През 1971 г. покрай източния и южния му бряг са земно насипни стени, които увеличават площта и обема и повишават нивото му. В южния му край има изтичало, от където тръгва напоителен канал, чрез който се напояват около 0,26 km² обработваеми земи в Сунгурларското поле. Част от водите му се използват и за промишлено водоснабдяване.

Западно от него са три по малки езера: Средното (Малкото) Скаленско езеро (превърнато в язовир), Крайното Скаленско езеро (към 2014 г. блато) и езерото Куругьол, превърнато в язовир. В езерото се лови прекрасна бяла риба, едър костур и шаран.

Източно от него са Малкоскаленските езера – Локвата (Скаленска Локва), което е най-източното и Най-малкото Скаленско езерце, които са 2 малки пресъхващи езерца и 2 почти пресъхнали малки блата – Чубренското (Скаленското) блато и Малкото Чубренско (Скаленско) блато. В ез. Локвата са открити газови прояви. То се намира на 3 km от с. Славянци. До ез. Куругьол е малкото езерце Северен Куругьол, а на 2 км западно от него е Мокренското блато. Най-източно (североизточно) от езерата е Балабанчевото езеро.

Вижте също

Езера в България

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 190.

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 442.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 190.

[1]