Направо към съдържанието

Сиуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сиуа
واحة سيوة
29.2053° с. ш. 25.5194° и. д.
Сиуа
Страна Египет
МухафазаМатрух
Площ80 km²
Надм. височина−19 m
Население25 031 души[1] (1 юли 2021 г.)
Официален сайтwww.siwaoasis.com
Сиуа в Общомедия

Сиуа (на арабски: واحة سيوة‎, Уахат Сиуа; на берберски: ⵉⵙⵉⵡⴰⵏ, Исиуан; на коптски: (ϯ)ϣⲉϣⲁⲙⲟⲩ) е оазис в Египет, разположен между депресията Катара и Либийската пустиня, на около 50 km от границата с Либия и на около 560 km от столицата Кайро. С дължина около 80 km и ширина около 20 km, оазисът Сиуа е едно от най-изолираните селища в Египет, с население от 23 000 души, мнозинството от които бербери, които говорят език от берберската група, известен като сиуийски (сиуи). Най-известен е с това, че в древността тук се помещава оракул на бог Амон, поради който древното име на оазиса е Амониум. Днес развалините на оракула са популярна туристическа атракция. Исторически е част от областта Либия. Съвременното име Сиуа е споменато за първи път през XV век и е от неизвестен произход. Преди това арабските географи го наричат Сантария.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Оазисът е разположен в депресия, на 20 km западно от Катара. Захранван е от две езера, образувани от стичането на подпочвените води в областта. Селището лежи на 19 m под морското равнище.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Макар за оазисът да е известно, че е населяван още от 10 хилядолетие пр.н.е., най-ранните доказателства за връзката му с Древен Египет е 26-а династия, когато е създаден некропол. Древногръцки заселници от Кирена откриват оазиса по същото време (7 хилядолетие пр.н.е.) и храма на Амон. Херодот научава за мястото като „фонтан на Слънцето“, чиито води са най-студени в жегата по пладне.[2] В хода на кампанията си за покоряване на Персийската империя, Александър Велики достига оазиса, като според сведенията е следвал птиците през пустинята, макар мотивите за екскурзията му да остават непроницаеми и оспорвани.[3] По време на Елинистическия Египет, древноегипетското име на оазиса е sḫ.t-ỉm3w, означаващо „поле с дървета“.[4]

Доказателствата за християнство в Сиуа са колебливи, но през 708 г. жителите на оазиса устояват на ислямско нашествие и не го приемат поне до 12 век. Намерен местен ръкопис споменава само седем семейства с общо 40 души, които обитават оазиса към 1203 г.

През 12 век Мохамед ал-Идриси споменава оазиса като населяван главно от бербери с арабско мнозинство – век преди ал-Бакри да заяви, че само бербери живеят там. Египетският историк ал-Макризи пътува до Сиуа през 15 век и описва как езикът говорен там е подобен на езика на берберските племена зенета.[5]

Първият европеец, посетил оазиса след римски времена, е английският пътшественик Уилям Джордж Браун, който пристига през 1792 г., за да види древния храм на Амон.[6]

Египетският суверенитет е потвърден в Сиуа от Мохамед Али паша през 1819 г. През пролетта на 1893 г. германският изследовател и фотограф Херман Бурхарт фотографира архитектурата на Сиуа, а днес снимките му се пазят в Етнологическия музей в Берлин.

Тъй като населението на Сиуа е берберско, демографски и културно оазисът е по-тясно свързан с Либия, която има голямо берберско население, отколкото с Египет, къдет берберите са незначителна част от населението. Освен това, арабското управление от далечно Кайро е слабо и белязано от няколко бунта. Египет започва да прилага по-твърд контрол над оазиса след визита през 1928 г. на Фуад I, който смъмря местното население за „определен грях“ и уточнява наказанията, които си прилагат в случай че сиуанците престъпят египетския морал.

Сиуа е сцена някои сражения през Първата и Втората световна война. При него е базирана разузнавателна група на Британската армия, но Африканският корпус на Ромел завладява района три пъти. Германските войници се къпят голи в езерото на оракула в разрез с местните обичаи, които забраняват публичната голота.[7] През 1942 г., докато италианската 136-а пехотна дивизия е окупирала оазиса, е установено малко египетско марионетно правителство в Сиуа.

Древната крепост на Сиуа, Шали Гади, е построена върху естествена скала от сол, кал и палмови дънери.[6] След като повредена от три дни проливен дъжд през 1926 г.,[8] тя е изоставена в полза на подобни неподсигурени постройки в ниското, някои от които по-късно се укрепени с шлакови блокове и ламаринени покриви. Само една сграда от комплекса Шали е поправена и все още се използва – джамията. Постепенно разяждан от редките дъждове, Шали остава характерна черта на оазиса със своите пет етажа над съвременното селище и осветяван нощем от прожектори. Много от неукрепените сгради, граничещи с улиците на Шали, са разцепени от големи пукнатини или са частично срутени.

През 2007 г. в Сиуа се намерени отпечатъци от човешки стъпала, чиято възраст е оценявана на около 3 милиона години.[9][10]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]
  Климатични данни за Сиуа 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 29,3 34,6 41,6 44,8 48,0 48,2 45,2 46,2 42,8 41,9 37,5 29,0 48,2
Средни максимални температури (°C) 19,3 21,5 24,5 29,9 34,0 37,5 37,5 37,0 34,6 30,5 25,0 20,5 29,3
Средни температури (°C) 12,1 14,0 17,3 21,9 25,8 29,2 29,9 29,4 27,1 22,8 17,3 13,2 21,7
Средни минимални температури (°C) 5,6 7,1 10,1 13,7 17,8 20,4 21,7 21,4 19,5 15,5 10,2 6,5 14,1
Абсолютни минимални температури (°C) −2,2 −1,3 0,3 5,7 7,5 14,0 17,5 15,9 11,7 7,8 2,9 −0,7 −2,2
Средни месечни валежи (mm) 2 1 2 1 1 0 0 0 0 0 2 1 9
Средно количество слънчеви часове 230.7 248.4 270.3 289.2 318.8 338.4 353.5 363.0 315.6 294.0 365.5 252.8 3540
Източник: NOAA[11]

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

Традиционната култура на Сиуа има много чести, които са различни от египетската култура, някои от които са отражение на дългогодишната връзка с Магреб и факта, че населението му е берберско. До построяването на асфалтиран път до средиземноморския бряг през 1980-те години, единствената връзка на Сиуа с външния свят е чрез камили през пустинята. Те се използват за износа на фурми и маслини, както и за превоз на поклонници, отправили се към Мека.

В резултат на тази изолация, местното берберско население е развило уникална култура, която се засвидетелства от кошничарството, грънчарството, сребърните изделия, бродерията и облеклото. Най-известни примери са булчинското сребро и сребърните орнаменти и мъниста, които жените носят в изобилие на сватби и други празници.[12] Тези елементи се украсяват със символи, свързани с историята на Сиуа и местните вярвания.[13]

Бижутата, изготвяни от местни майстори на сребърни изделия, включват сребърни колиета, обеци, гривни, орнаменти за коса, висулки и много пръстени.[14] За заможна жена, цялата им съвкупност може да тежи 5 – 6 килограма. Сиуанците са ендогамни и рядко се женят за външни хора.[15]

Хомосексуални традиции

[редактиране | редактиране на кода]

Сиуа е от особен интерес за антрополозите и социолозите, поради приемането на мъжката хомосексуалност и дори провеждането на ритуали за еднополови бракове. Тези традиции са потискани от египетските власти от началото на 20 век. Счита се, че практиката се е появила още в древни времена, когато е било задължително неженените мъже и младите момчета да живеят и работят заедно извън Шали. Когато германския египтолог Георг Щайндорф изследва оазиса през 1900 г., той докладва, че хомосексуалните връзки са широко разпространени и често се разрастват до брак.[16] Към средата на 20 век различни изследователи докладват, че хомосексуалността в Сиуа не само е повсеместна, а бушува. Повечето момчета, участващи в содомия, са между 12 и 18 години. Докато жените по това време са зле поддържани, голяма част от мъжете са привличани повече от младите момчета. Към края на 1940-те години, обаче, бракът с непълнолетно момче вече като цяло е забранен.[17][18][19] В днешно време египетските власти се опитват да заличат историческите записи и сведения за хомосексуализма в оазиса.[20]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Основната дейност, извършвана от обитателите на оазиса, е земеделието, като главните култури са фурми и маслини. Важни са и занаяти като кошничарството.[6] През последните десетилетия важен източник на ресурси е туризмът. Много внимание се отделя на строежа на хотели с местни материали и съвпадащи с местния стил.[21]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кирпичени жилища в оазиса Сиуа
    Кирпичени жилища в оазиса Сиуа
  • Кирпичени къщи в Сиуа
    Кирпичени къщи в Сиуа
  • Пустинята около Сиуа
    Пустинята около Сиуа
  • Воден басейн в оазиса Сиуа
    Воден басейн в оазиса Сиуа
  • Храмът на оракула на Амон в Сиуа
    Храмът на оракула на Амон в Сиуа
  • Друг изглед към храма
    Друг изглед към храма
Панорама на оазиса
Панорама на оазиса

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ citypopulation.de
  2. ↑ Internet History Sourcebooks: Herodotus (c.490-c.425 BCE): On Libya, from The Histories, c. 430 BCE // Архивиран от оригинала на 2013-04-09. Посетен на 2019-11-05.
  3. ↑ Alexander the Great. Robin Lane Fox, Allen Lane 1973/ Penguin 1986 – 2004, pp. 200 – 18
  4. ↑ Wörterbuch der ägyptischen Sprache, ed. Adolf Erman, Hermann Grapow. Vol. IV, p. 230; Vol. VI, p. 141
  5. ↑ Grammatical Contact In The Sahara // Посетен на 30 юни 2012.
  6. ↑ а б в Siwa // Encyclopædia Britannica, 24 февруари 2016. Посетен на 3 ноември 2019.
  7. ↑ Siwa Oasis // Byebyenet.com. Архивиран от оригинала на 2012-02-22. Посетен на 30 юни 2012.
  8. ↑ Shali // lonelyplanet.com. Посетен на 16 март 2015.
  9. ↑ Reuters: Human footprint may be oldest ever found 20 August 2007.
  10. ↑ Egypt footprint 'could be oldest' // BBC News. 21 август 2007.
  11. ↑ Siwa Climate Normals 1961 – 1990 // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на 17 януари 2016.
  12. ↑ Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver, 71, 79 – 83.
  13. ↑ Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver: Jewellery, Costume and Life in Siwa Oasis, London:Kelim
  14. ↑ Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver, xiv, 32, 79 – 81, 87 – 99, 101 – 7.
  15. ↑ Fathi Malim. 2001. Oasis Siwa: from the Inside. Traditions, customs, and magic. Al Katan / Dar al Kutub. pp. 38, 54
  16. ↑ Steindorff, George. Durch die Libysche Wuste Zur Amonoase. Leipsig, Velohgen and Klasing, 1904. с. 111.
  17. ↑ Cline, Walter. Notes on the People of Siwa. Menasha, Wisconsin, George Banta Publishing Co, 1936. с. 43.
  18. ↑ De Porok, Count Byron. In Quest of Lost Worlds. New York, Dutton, 1936. с. 64.
  19. ↑ Maugham, Robin. Journey to Siwa. London, Chapman and Hall, 1950. с. 80.
  20. ↑ Siwan anthropologist sparks controversy // Cultural Survival. Посетен на 14 ноември 2002.
  21. ↑ Can a Desert Oasis Lead the Way to Sustainable Eco-Tourism in Egypt? Wharton School of the University of Pennsylvania, 1 март 2010.
Портал
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сиуа&oldid=12284464“.