Направо към съдържанието

Система на отбранителен огън

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Система на отбранителен огън или система на огъня – форма на оптималната организация на огневите средства на подразделенията (частите, съединенията), която се основава на съчетаването на всички възможни видове подготвено огнево въздействие върху противника с цел тяхното съвместно използване в хода на бойното стълкновение[1][2]. Системата представлява единен план в съответствие със замисла на боя с оглед особеностите на релефа на местността, огневите възможности на всички видове налично въоръжение и придадени огневи средства, а също – тяхното тясно взаимодействие в съчетание с инженерните заграждения и естествените препятствия[3]. Може да включва в себе си:

  • участъци, рубежи и райони на масиран, съсредоточен и заградителен огън;
  • зони на плътен и многослоен огън от всички видове оръжия върху непосредствените подстъпи към предните линии, по фланговете, по посока на вероятния пробив и в дълбочина на отбраната.

Трябва да осигури:

  • маньовър на огъня за бързото му преместване върху критичните участъци и направления[4];
  • нарастване на плътността на огъня с приближаване на настъпващите части на противника;
  • надеждно прикритие на фланговете, междините и стиковете между съединенията[1].
  1. а б Краткий словарь оперативно-тактических и общевоенных слов (терминов). 324 с.
  2. Тактика. 271 с.
  3. Определение термина „Система огня“ на сайте compancommand.com
  4. Военный энциклопедический словарь. 863 с.

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Боевой устав воздушно-десантных войск. Часть II (батальон, рота). 304 с.
  • Пособие по тактической и технической подготовке. 288 с. ISBN 978-985-417-936-0.
  • Ежов Н. С учетом возможностей подразделений. Командир рассчитывает систему огня. Армейский сборник. Т. 234. 5 – 7 с.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Система огня в обороне“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​