Заградителен огън

Заградителният огън, също заградогън, е вид артилерийски огън, използван внезапно за отразяване на атаките и контратаките на пехотата и танковете на противника на предварително набелязани и, като правило, пристреляни рубежи (участъци).

По направление относително фронта на собствените подразделения заградителеният огън се дели на фронтален и флангови. Дистанцията между най-близката граница на заградителния огън от своите подразделения, намиращи се извън укритията, гарантира безопасността на своите части. Дълбочината на участъка на заградителен огън достигат обикновено 150 – 200 метра. При излизането на противника от участъка на заградителен огън огъня се пренася на следващия рубеж. За унищожаване на въздушни цели заградителен огън може да използва и от зенитната артилерия и зенитните картечници.

Външни препратки

• [1] Заградительный огонь // Большая советская энциклопедия (Голяма съветска енциклопедия): в 30 т./ гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Заградительный огонь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​