Син език
| Син език | |
 | |
| Син език в Общомедия |
Син език (на латински: Febris catarrhalis ovium; на английски: Bluetongue disease) или Заразна катарална треска по овцете, е неконтагиозно вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни.
Като типичен арбовирус причинителят се разпространява посредством вектори мокреци от род Culicoides. От син език най-често боледуват овце и се характеризира с висока заболеваемост сред тях. Наблюдават се ерозии и улцерации по устната лигавица. Характерни признаци са и задух и куцота. При някои от щамовете смъртността при овцете може да достигне до 70%. Преди 1998 г. това заболяване е докладвано много рядко в Европа и е приемано за тропическа болест характерна за Африканския континент.
Исторически сведения
[редактиране | редактиране на кода]Дълги години заболяването е приемано за типична само за Африка, т.нар. екзотична или тропическа болест. Първият потвърден случай на син език извън Африка е в огнище на остров Кипър през 1943 г. Съществуват съмнения, че то се е появило на острова още през 1924 г. С течение на времето то бавно обхваща нови територии и така през 1949 г. е регистрирано в Израел, 1959 г. в Пакистан, а през 1963 г. в Индия. През 1952 г. са регистрирани първите случаи на болни овце в Калифорния. Първите случаи в Европа са регистрирани през 1956 г. в Португалия и Испания.[1]
В България заболяването се проявява за първи път на 6 юли 1999 г. в област Бургас и до края на август обхваща 85 селища в четири области в югоизточната част на страната (Бургаска, Ямболска, Хасковска и Кърджалийска). Унищожени са 667 животни. Никога до този момент заболяването не е било установявано северно от 42-рия паралел. Същата година започва изпълнението на програма за надзор на синия език. Тя включва вземането на проби от сентинелни животни отглеждани в зона 20 - 30 km до южната граница на България. В края на септември 2001 г. заболяването е констатирано при добитък отглеждан в селища в близост до границата със Северна Македония и Сърбия. Констатиран е серотип 9 на вируса на синия език. Този серотип е констатиран и при първото огнище. Същата година са ликвидирани 22 броя овце показали клиника на заболяването. През 2006 г. при редовни изследвания в селище от Бургаска област съгласно програмата за надзор са установени реагенти. Това са сентинелни животни, които не демонстрират клинична изява.[2]
Етиология
[редактиране | редактиране на кода]Причинител на заболяването е РНК вирус от семейство Reoviridae. Структурата му е проста – с двоен капсид и неясни капсомери. Геномът е сегментиран на 10 части. Вирусът притежава 7 структурни белтъка, включително и ензима транскриптаза. Притежава два антигена – груповоспецифичен комплементсвързващ и типовоспецифичен преципитиращ. Доказани са 24 серотипа с общ груповоспецифичен антиген, които не индуцират кръстосан имунитет.[3]
Притежава значителна устойчивост. Обикновените дезинфекционни средства го инактивират при продължително действие.
Епизоотологични особености
[редактиране | редактиране на кода]Боледуват основно овце, но от епизоотологична гледна точка като резервоар на вируса са говедата и дивите преживни животни. Куликоидите го пренасят при ухапване на възприемчиви животни. Допълнително вирусът се намножава и в слюнчените жлези на насекомите. Инфектирани веднъж, те остават заразени до края на живота си (около 25 дни).[4]
Възприемчивост
[редактиране | редактиране на кода]Възприемчиви са основно овце, но и говеда, кози, биволи и диви двукопитни животни (антилопи, газели, елени) и гризачи. Сред местните породи овце в Африка заболяването протича безсимптомно. При европейските породи то е свръхостро и остро с висока смъртност.
Клинични признаци
[редактиране | редактиране на кода]
Инкубационният период при овцете продължава 5 - 10 дни. При говедата след 4-тия ден започва с виремия и безсимптомно протичане. Обикновено няколко седмици след преболедуване животните, особено говедата продължават да бъдат източник на инфекцията.[5] Голяма част от заразените животни не проявяват клинични признаци. Основно при овцете се наблюдават усложнение на болестта от други вторични заболявания.
При овце
[редактиране | редактиране на кода]При овцете клиничните признаци са висока температура, усилено слюноотделяне, депресия, диспнея и затруднено дишане. В началото секретите от носа са бистри, а по-късно преминават в слузесто гнойни. Достига се до изсушаване на кожата около ноздрите. Видимите лигавици по муцуната, устните и очите са зачервени. Устните и езика са силно отекли. Езикът е цианотичен и излиза от устата. Оттук идва и наименованието на болестта. Наблюдава се оток по главата и ушите. Констатират се и ерозии и улцерации по устата, водещи по-късно до ерозия и подмяна на лигавицата. В областта на копитния венец се наблюдава зачервяване, копитата са болезнени с куцота. Често се стига и до изпадането им. При бременните овце се констатират аборти или раждане на нежизнеспособни агнета.
Допълнителни признаци могат да бъдат тортиколис, повръщане, пневмония и конюнктивит. Смъртността варира в зависимост от серотипа на вируса. След период от три или четири седмици при някои от оцелелите овце може да се наблюдава загуба на част или на цялата вълна.
При говеда
[редактиране | редактиране на кода]При говедата болестта протича предимно субклинично. Единствените признаци са промяна в количеството на левкоцитите и колебания в телесната температура. Много рядко се наблюдава средна по степен хиперемия и разязвяване в устната кухина, хиперемия по венечния ръб на копитата, свръхчувствителност и дерматит. В ноздрите се натрупва гъст ексудат и се наблюдават малки ерозии. При разплодните бици може да има временен стерилитет. При заразени крави телетата се раждат с хидроцефалус и мозъчни кисти.
При антилопите и елените най-често се констатират масови кръвоизливи и внезапна смърт.
Диагноза
[редактиране | редактиране на кода]Диагнозата се основава на данните от анамнезата, епизоотологичните особености, клиничните признаци, патологоанатомичните изменения и лабораторната диагноза.
Патологоанатомични изменения
[редактиране | редактиране на кода]Патогномичен признак за заболяването е, че след разрязване на белодробната артерия се наблюдава характерен кръвоизлив в основата ̀и.
При овцете лицето и ушите често са отекли. В ноздрите се наблюдава засъхнал ексудат. Наблюдават се точковидни кръвоизливи, язви и ерозии в устната кухина, особено по езика и венцител. Трахеята е запушена с течности и пяна, които могат да бъдат открити и в гръдната кухина. В предстомашията и особено книжката също се наблюдават ерозии и малки кръвоизливи. По сърцето се наблюдават точковидни кръвоизливи и некроза.
Лабораторна диагноза
[редактиране | редактиране на кода]За изолация и идентификация на причинителя от живи животни се вземат хепаринизирана кръв, от скоро умрели животни се вземат далак, черен дроб, костен мозък, кръв от сърцето и лимфни възли. Проби за изследване могат да бъдат и абортирани фетуси.
Лабораторните изследвания включват методите:
- ELISA
- Агар гел имунодифузия
- Вирус неутрализация
- Фиксация на комплемента
Диференциална диагноза
[редактиране | редактиране на кода]- Заразна ектима
- Шап
- Фотосенсибилзация
- Пневмония
- Полиартрит, абсцес на крака
- Отравяне с растения
- Чума по дребните преживни животни
- Ценуроза
- Епизоотична хеморагична болест по елените
Профилактика
[редактиране | редактиране на кода].svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bluetongue, Philip Mellor, Matthew Baylis, Peter Martens, ISBN 978-0-12-369368-6
- ↑ МЗХ, Програма за надзор на заболяването син език по преживните животни за 2010 г.[неработеща препратка]
- ↑ „Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел, ISBN 954-703-011-6, стр. 171 – 173
- ↑ сп. „Ветеринарна сбирка“, брой 3 – 4 2002 г., Серологичен и епизоотологичен надзор над болестта син език по преживните животни в България през 2000 – 2001 година
- ↑ НВМС, Пррактическо ръководство за борба със заболяването син език по преживните животни за 2010 г.[неработеща препратка]