Симонета Веспучи
Симонета Веспучи Simonetta Vespucci | |
флорентинска благородничка | |
Пиеро ди Козимо. „Портрет на Симонета Веспучи“ (фрагмент). Единственият портрет, за когото е сигурна, че е изобразена Симонета, тъй като на картината е написано името ѝ SIMONETTA IANUENSIS VESPUCCIA | |
Родена | Симонета Катанео
28 януари (?) 1453
Генуа или Порто Венере |
---|---|
Починала | |
Погребана | църква Онисанти (Флоренция) |
Семейство | |
Род | Катанео по рождение Веспучи по брак |
Баща | Гаспаре Катанео дела Волта |
Майка | Катерина Виоланта Спинола |
Братя/сестри | Природениː Батистина Фрегозо |
Съпруг | Марко Веспучи |
Деца | няма |
Симонета Веспучи в Общомедия |
Симонèта Веспучи (на италиански: Simonetta Vespucci; на латински: Vespuccia, Vesputia), родена Катанèо (на италиански: Cattaneo; * 28 януари (?) 1453, Генуа или Порто Венере; † 26 април 1476, Флоренция) е възлюбена на Джулиано де Медичи, по-младият брат на флорентинския владетел Лоренцо де Медичи, както и на самия Лоренцо. Считана е за първа красавица на Флорентинския ренесанс, а за своята красота получава прозвището Несравнимата (на френски: La Sans Pareille) и Хубавата Симонета (на италиански: La Bella Simonetta). Вероятно служи за модел на картините на Ботичели „Раждането на Венера“ и няколко други негови творби; изобразена е и като Клеопатра със змия на шията на платното на Пиеро ди Козимо и на неговата творба „Смъртта на Прокрида“.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Симонета се ражда в семейството на генуезките благородници Гаспаре Катанео дела Волта и Катерина Виоланта Спинола (известна като Катокия) на 28 януари 1453 г. (историците не са съгласни дали е родена в Генуа или във Фецано ди Порто Венере), следователно е член на благородническото семейство Катанео. Родителите ѝ стават известни като родители на тази легендарна „жива Венера“. От страна на майка си е роднина на рода Апиани – господари на Пиомбино.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Брак
[редактиране | редактиране на кода]През април 1469 г., когато е едва на 16 години, Симонета отива да се срещне с много младия си съпруг Марко Веспучи, далечен братовчед на мореплавателя Америго Веспучи, в църквата „Сан Торпете“ в присъствието на дожа на Генуа и на цялата градска аристокрация.
Смята се, че като дете тя придружава родителите си в изгнание във вилата, която семейство Катанео притежава във Фецано ди Порто Венере, където живее до 16-годишна възраст.[1] Семейството е изгонено от Генуа по време на част от вътрешните борби. Майка ѝ първо се омъжва за Батиста Фрегозо, от когото има дъщеря Батистина, която се омъжва за Якопо III Апиано, херцог на Пиомбино. Семейство Катанео, докато е в изгнание, също се радва на гостоприемството на херцога на Пиомбино, споделяйки го с флорентинеца Пиеро Веспучи (приор на Сан Марко), баща на Марко, бъдещият съпруг на Симонета. Симонета остава в двора на Пиомбино до 1468 г., когато се омъжва. Тук Пиеро Веспучи, бащата на бъдещия ѝ съпруг, често гостува по бизнес дела. В Пиомбино именно е уреден и бракът ѝ.[2]
Марко отива в Генуа, тъй като баща му смята, че е препоръчително той да изучава организацията на известната банка Сан Джорджо, чийто прокурист е бъдещият му тъст Гаспаре Катанео.[3] Очевидно, след като е приет в къщата на началника си, Марко се е среща с дъщеря му и урежда брак, който е полезен за семейство Катанео като съюз с богато флорентинско семейство на банкери, приближени на управляващото семейство Медичи (неотдавнашното падане на Константинопол и загубата на източните колонии всъщност особено засяга сем. Катанео икономически и морално.).
Живот във Флоренция в двора на Медичите
[редактиране | редактиране на кода]След сватбата двойката се установява във Флоренция, градът на Веспучи. Пристигането им съвпада с изкачването на Лоренцо Великолепни като глава на Флорентинската република. Лоренцо и брат му Джулиано посрещат булката и младоженеца в Двореца на Медичите на ул. „Ларга“ и организират пищно празненство в тяхна чест във Вилата си в Кареджи. Следват кратки години на празненства и приеми с разкошен живот, в центъра на който е дворът на Медичите. Марко и Симонета се установяват в семейния дом – Барго д'Онисанти.
Нейният съвременник Анджело Полициано я описва като „семпла и невинна дама, която никога не е давала повод за ревност или скандал“ и казва, че „наред с другите изключителни дарове на природата тя имаше толкова мил и привлекателен начин на общуване, че всеки, който я срещна отблизо познати или онези, на които е проявявала дори най-малко внимание, се чувстваха обект на нейната обич. Нямаше нито една жена, която да ѝ завижда, и всички я хвалеха толкова много, че това изглеждаше нещо необичайно: толкова много мъже я обичаха без вълнение и ревност и толкова много дами я хвалеха без злоба.“[4]
Всички знатни мъже в града полудяват по нея, а владетелят на града Лоренцо Великолепни и по-малкият му брат Джулиано Медичи търсят нейното благоволение. Първият влюбен в Симонета е самият Лоренцо. Без него, неговата декларирана любов и неговото одобрение не би имало толкова много поетични и живописни описания на Симонета. Самият той, когато тя е още жива, ѝ посвещава стихотворения като Selve d'Amore („Любовни лесове“), но в предпочитаната от него благоразумна форма на жена-звезда според теорията на Данте за жената-ангел.[5] Тъй като Лоренцо се занимава с държавни дела (и боготвори друга жена - Лукреция Донати), Джулиано има повече време да се грижи за нея. Смята се, че тя е става любовница на Джулиано през 1475 г. (въпреки че се твърди също, че връзката им е била платоническа и че тя е била „прекрасната дама“ на Джулиано, в съответствие с придворния живот на флорентинския двор). Както пишат биографите на Лоренцо Великолепни, които се придържат към първата версия, „тази връзка бе скрита по неизвестни причини“, но през 1475 г. с помощта на фин трик успяват да организират празник в чест на Симонета.
През 1473 г. процесията на Елеонора Арагонска пристига във Флоренция, ескортирана от нейния брат Алфонсо, херцог на Калабрия и наследник на трона на Неапол, която е на път за Ферара, за да се омъжи за Ерколе I д’Есте. По този повод Алфонсо среща Симонета и се влюбва в нея, но връзката им е представена в литературата като платоническа. По този повод Лоренцо Великолепни използва привлекателността на младата жена като инструмент за сключване на съюз с Неаполитанското кралство.[6]
Връх Симонета достига на Турнира на Джулиано – рицарски турнир на пл. „Санта Кроче“ през 1475 г. Официалната причина за него е дипломатически успех: сключването на съюз между Милано, Венеция и Флоренция на 2 ноември 1474 г. (въз основа на датата на този празник се изчислява рожденият ден на Симонета - предполага се, че този ден не е избран случайно). На него Джулиано де Медичи, според това, което е обезсмъртено в поемата Stanze per la giostra di Giuliano de' Medici от Анджело Полициано, обещава и посвещава победата на Симонета, присъстваща в публиката. Преди него язди оръженосец с щандарт (незапазен днес), на който Ботичели (или художниците от неговата работилница) изобразяват Симонета в алегоричната роля на Венера-Минерва с Купидон, окован в краката ѝ. Стиховете на Полициано описват тази картина и дават ключ към нея: тя показва Симонета като Атина Палада в бяла рокля, с щит и копие, държаща главата на Медуза Горгона в ръцете си и мотото La Sans Pareille („Несравнимата“), избрано лично от Лоренцо. То за съжаление е унищожено поради нетрайността на тъканта.[7][8] Друг щандарт е поръчан от работилницата на Андреа дел Верокио, вероятно по проект на Леонардо да Винчи. Той също е изгубен, но подготвителният чертеж достига до нас, запазен в Кабинета на рисунките в Уфици.[9] Симонета е обявена за „кралица на турнира“, като лично предлага на Джулиано наградата на турнира – изящно изработен шлем, изработен в работилницата на Верокио.[10] До този момент нейната милост е завладяла всички във Флоренция, преди всичко Джулиано, който става неин любовник. След смъртта ѝ Джулиано има само една връзка с флорентинка – Фиорета Горини от фамилията Паци, която му ражда син Джулио, бъдещия папа Климент VII.[11] Луиджи Пулчи ѝ посвещава няколко сонета, а Лоренцо Великолепни я възхвалява в своя Selve d'Amore и в четири сонета след смъртта ѝ.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Симонета умира на 26 април 1476 г. на 23-годишна възраст. Традиционно се смята, че смъртта ѝ е резултат от туберкулоза (или еднакво смъртоносна пневмония по онова време). Новите хипотези обаче предполагат, че тя всъщност е била засегната от аденом на хипофизата със секреция на пролактин и соматотропин, и че вероятно е била стерилна. Увеличаването на тумора води до нейната смърт.[12] В деня на погребението й, 27 април, тя е пренесена през Флоренция в отворен ковчег, облечена в бяло, за да ѝ се възхищават хората за последен път – изключение, направено само за специални лица.[13] За тъжната ѝ смърт Лоренцо Великолепни написва четири сонета.[14] Джулиано също пише няколко стиха за Симонета, със сигурност не на нивото на тези на по-известния му брат, но също толкова тъжни и искрени.[15][16] Джулиано умира 2 години след нея, убит по време на Заговора на Паци.
Лоренцо Великолепни описва чувствата, които го обземат след смъртта на красивата Симонета, за която научава докато е в Пиза. Лоренцо пише, че след като прочита писмото, той излиза в градината: „Беше нощ и аз и най-скъпият ми приятел вървяхме заедно, говорейки за нещастието, което ни сполетя. Времето беше ясно и ние, разговаряйки, видяхме на запад искряща звезда, толкова ярка, че засенчи с блясъка си не само други звезди, но и други светила, които избледняха в нейната светлина. Възхищавайки се на тази звезда, аз се обърнах към моя приятел и казах: Няма да се учудим, ако душата на тази чудна дама се превърне в нова звезда или, като се възнесе, се обедини с нея.“ Той разказва и за нейното погребение: „С непокрито лице я пренесоха от къщата в криптата и тя накара онези, които я видяха, да пролеят много сълзи ... Тя вдъхваше състрадание, но и възхищение, защото в смъртта тя надмина красота, която през живота си е смятала за ненадмината. В нейния външен вид се проявява истинността на думите на Петрарка: „Красива е смъртта на това красиво лице““.[17]
Погребана е в семейния параклис на сем. Веспучи в църквата Онисанти във Флоренция (построена от член на семейство Веспучи през 1383 г.), вероятно в параклиса на дядото на Марко, Джулиано Веспучи, в левия трансепт. Гробът ѝ не е запазен, защото по-късно параклисът е превърнат в параклис на Свети Франциск и е преместен или опразнен, но не се знае през коя година и от кого.[18] [19] Ботичели завещава да бъде погребан редом до Симонета, което е и изпълнено 34 години след смъртта ѝ.
Съпругът й Марко Веспучи се жени повторно след смъртта й. Той кръщава сина си Джулиано. Според някои изследователи това предполага, че той е знаел за връзката на жена си с Джулиано де Медичи и не е изпитвал враждебност към него. Но има и версия,[20] че напротив, Веспучи са били много обидени от връзката на представител на семейството им с Медичите и сякаш затова са били замесени в Заговора на Паци, в който Джулиано е убит.[21]
Списък с произведения, за които се предполага, че е изобразена Симонета
[редактиране | редактиране на кода]- Пролет, между 1477 – 1478 г.
- Раждането на Венера, Уфици. Ботичели завършва картината през 1485 г., 9 години след нейната смърт.
- Образи на Мадони:
- Мадоната с нара, Уфици
- Мадона Магнификат, Уфици
- Счита се, че Ботичели е нарисувал 4 профилни изображения, които биха могли да бъдат на Симонета:
- Портрет на млада жена, Щеделевски худ. институт, Франкфурт на Майн. Предполага се, че това е Симонета поради сходството на модела с „Клеопатра“ на Пиеро ди Козимо. Освен това авторството на Ботичели не е доказано. Някои предполагат, че картината е на Якопо дел Селайо.
- Портрет на млада жена, (ок. 1476 – 1480), Берлинска картинна галерия. Някои предполагат, че модел вероятно е майката или жената на Лоренцо Великолепни (Лукреция Торнабуони или Клариса Орсини), поради което картината фигурира в Галерията само като „Портрет на млада жена“. Авторството на Ботичели не е доказано. Портретът произхожда от Двореца на Медичите и за него има най-много основания да се счита за картината, описана от Вазари.
- Портрет на млада жена (ок. 1480 – 85). Токио, Колекция „Марубени“. Оспорвано е дали Симонета е моделът на тази картина.
- Портрет на млада жена (ок. 1475), Галерия Палатина (Палацо Пити), Флоренция. Освен Симонета като други вероятни модели за този портрет са Клариса Орсини или друга любовница на Джулиано – Фиорета Горини. Авторството на Ботичели е оспорвано.
- Венера и Марс, 1483. Според една от версиите тя е изображение на Джулиано и Симонета[22], въпреки че това предположение се отхвърля от редица изкуствоведи, тъй като картината е от семейната сбирка на Веспучи и в ъгъла е изобразен гербът на този род, така че Джулиано, като любовник, не може да бъде изобразен там. Според други предположения това е портрет на Марко Веспучи.
- Атина в Палада и кентавъра, Истината в Клевета, дантевата Беатриче в цикъла рисунки на Ботичели към „Божествена комедия“ и т.н.
- Портрет на Симонета Веспучи „в образа на Клеопатра“, 1490 (ок. 1500; до 1520), Музей „Конде“. Посмъртен портрет на Симонета половин десетилетие след смъртта ѝ. Името ѝ е написано долу на портрета.
- Смъртта на Прокрида, кр. на XV век, Лондон, Национална галерия
- фреска с изображението Мадона дела Мизерикордия (1472), простряла защитнически ръце над семейство Веспучи в Капела „Веспучи“ в църквата „Онисанти“. Счита се, че Симонета е единствената жена, изобразена в групата с непокрита глава. Америго Веспучи, изобразен на фреската, е на 18-годишна възраст. Това е най-достоверното нейно изображение.
- Женски портрет – скулптурен бюст, предполагаемо изображение на Симонета, Вашингтон, Национална галерия на изкуствата[23] Вероятно именно този бюст на Симонета през XIX век се намира в колекцията на сър Фредерик Кук в Ричмънд, така както много произведения от тази колекция днес са във Вашингтон.
-
Раждането на Венера (Ботичели). Детайл. Идентификацията на Симонета в тази картина е поставена под съмнение от почти цялата специализирана литература.
-
Пролет (Ботичели). Детайл. Флора, алегорията на самата пролет. Облечен в цветя и заобиколен от цветни момичета, той предвещава настъпването на новия сезон. Някой предполага без документално основание, че би могло да е лицето на Симонета.
-
Пролет (Ботичели). Детайл.
-
Мадоната с нара (Ботичели)
-
Мадона Магнификат (Ботичели)
-
Портрет на млада жена (Ботичели), Франкфурт
-
Портрет на млада жена (Ботичели ?), Берлин
-
Портрет на млада жена (Ботичели ?), Токио
-
Портрет на млада жена (Ботичели ?), Флоренция
-
Венера и Марс (Ботичели)
-
Портрет на Симонета Веспучи (Пиеро ди Козимо)
-
Смъртта на Прокрида (Пиеро ди Козимо)
-
Мадона дела Мизерикордия (Доменико Гирландайо)
-
Клевета (Ботичели), детайл
-
Детайл от фреска от Сикстинската капела (Ботичели)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Carlo Montresor, Monografia d'arte. Botticelli, ATS Italia, 2010
- Ernst Gombrich, Botticelli's Mythologies: A Study in the Neoplatonic Symbolism of His Circle, в "Journal of the Warburg and Courtauld Institutes", Vol. 8 (1945), с. 7-60
- Michelle Wharton Vanderzant, Piero Di Cosimo's Simonetta Vespucci: A Fantasy Portrait, Michigan State University. Department of Art, 1983
- Sharon Fermor, Piero di Cosimo. Fiction, Invention, Fantasia, London 1993 ISBN 9780948462368
- Marcello Vannucci, Le donne di casa Medici, Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006 ISBN 8854105260
- Paola Giovetti, La modella del Botticelli Simonetta Cattaneo Vespucci simbolo del Rinascimento, Edizioni Studio Tesi, Roma 2015 ISBN 978-88-7692-609-9
- Rachele Farina, Simonetta. Una donna alla corte dei Medici, Bollati Boringhieri, Torino 2001 ISBN 88-339-1356-2
- Judith Rachel Allan, Simonetta Cattaneo Vespucci: Beauty, Politics, Literature and Art in Early Renaissance Florence, PhD Thesis, University of Birmingham 2014
- Guido Cornini, Botticelli, Giunti Editore, Firenze 2016 ISBN 978-88-09-99424-9
- Francesca Allegri, Fuori dall'ombra. Le donne nei retroscena della Grande Storia, Carmignani editrice, 2017
- Ana Debenedetti - Caroline Elam (Eds.), Botticelli, Past and Present, UCL Press, 2019 ISBN 9781787354609
- Paolo Pozzilli, Luca Vollero, Anna Maria Colao, Venus by Botticelli and her Pituitary Adenoma, in "Endocrine Practice", Vol. 25(10) (2019), pp. 1067-1073.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Paola Giovetti, с. 12
- ↑ Rachele Farina, с. 28-29
- ↑ Paola Giovetti, с. 12
- ↑ Esther D. Singleton. Great Portraits, as Seen and Described by Great Writers с. 129.
- ↑ Rachele Farina, pag. 50
- ↑ Rachele Farina, pag. 47,55
- ↑ Paola Giovetti, с. 28
- ↑ Rachele Farina, с. 67
- ↑ Rachele Farina, с. 68
- ↑ Paola Giovetti, с. 29
- ↑ Paola Giovetti, с. 72
- ↑ Paolo Pozzilli, Luca Vollero, Anna Maria Colao, pp. 1067-1073
- ↑ Paola Giovetti, с. 62-63
- ↑ Paola Giovetti, с. 74
- ↑ Paola Giovetti, с. 76
- ↑ Rachele Farina, с. 118
- ↑ Клулас И. Лоренцо Великолепный. Посетено на 1 март 2023 г.
- ↑ Rachele Farina, с. 103-105
- ↑ Paola Giovetti, с. 64-65
- ↑ Luca Landucci. Diario Fiorentino del 1450 al 1516. / Ed. by Iodoco del Badia. Florence, 1883. с. 22.
- ↑ Catherine Lawless. Women on the margins: the 'beloved' and the 'mistress' in Renaissance Florence
- ↑ Така мисли примерно Павел Муратов. В „Образах Италии“ той пише: „Венера и Марс“ – Симонета и Джулиано, усталые путники, только что перешедшие полдень любви. „Примавера“ – их любовь, окутанная тенями вечера, когда воспоминание о первой встрече уже смешивается с предчувствием смерти, и вечный обет душ сменяет простые наслаждения".
- ↑ Verrocchio (attr.), Busto di donna (Simonetta Vespucci?), Washington CD, National Gallery of Art. Photo, архив на оригинала от 26 май 2010, https://web.archive.org/web/20100526065701/http://www.drammaturgia.it/saggi/multimedia.php?id=265, посетен на 20 юли 2011
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simonetta Vespucci и страницата „Веспуччи, Симонетта“ в Уикипедия на италиански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|