Симеон Сит
Симеон Сит | |
византийски автор | |
Роден | |
---|---|
Починал | неизв.
|
Симеон Сит (ок. 1035 – ок 1112; на гръцки: Συμεὼν Μάγιστρος Ἀντιοχείας τοῦ Σήθι) е византийски учен от втората половина на XI век – лекар, естествознател, астроном, астролог, преводач и автор на медико-философки съчинения. Бил е личен лекар на император Михаил VII Дука и придворен астролог на император Алексий I Комнин.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Симеон Сит произхожда от Антиохия. Съществува предположение, че е от еврейски произход. Името Сит вероятно е патроним или фамилно име.
Преди да започне кариера в императорския двор на Константинопол, вероятно е изучавал медицина, астрономия и философия в Кайро, Египет, за което може да се съди по едно сведение в трактата му за небесните тела, че е наблюдавал слънчево затъмнение в Египет, което се случило по времето на император Исак I Комнин (1057 – 1059), а такива е имало на 23 февруари 1058 г. и на 15 февруари 1059 г. Според изследователя Антонио Пиетробели Симеон Сит най-вероятно е бил ученик на Ибн Бутлан – несториански лекар и философ, родом от Багдад, който след известен престой в Египет и Константинопол се установява в Антиохия през 1055 г.
Симеон Сит пристига в Константинопол най-вероятно около 1071 г., където става приближен на император Михаил VII Дука. В запазените преписи на съчиненията му той е описван като философ, който притежавал ранговете магистър и вест. През XI век тези рангове вече нямат толкова голямо значение, поради което се смята, че той е изпълнявал някоя дворцова длъжност от средно ниво.
В „Алексиада“ на Анна Комнина се споменава, че Симеон Сит бил математик и астролог, който можел да предсказва бъдещето чрез сложни изчисления. Предсказал дори смъртта на Робер Гискар на 17 юли 1085 г. От император Алексий I Комнин Сит получил задачата да преведе от арабски на гръцки език приказния сборник „Калила и Димна“ (Kalīla wa-Dimna / Kelileh o Demneh (на арабски: كليلة ودمنة; на персийски: کلیله و دمنه). Преводът на Симеон Сит, озаглавен „Стефанит и Ихнилат“ (на средногръцки: Στεφανίτης και Ιχνηλάτης), по-късно е използван при превода на сборника от арабски на латински език, направен в Сицилия. По неизвестни причини Симеон Сит изпада в немилост пред императора, поради което е заточен в Родосто, където бил настанен да живее в един императорски имот.
Около 1112 г. Симеон Сит подарява едно евангелие на константинополския манастир, основан от Михаил Аталиат. Вероятно умира малко след това.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- „Азбучна синтагма за свойствата на храните“ (на средногръцки: Σύνταγµα κατὰ στοιχεῖον περὶ τροφῶν δυνάµεων συγγραφὲν παρὰ Σιµεῶνος µαγίστρου ἀντιοχένου τοῦ Σηθί, καὶ δοθὲν Μιχαήλῳ τῷ βασιλεῖ; на латински: Syntagma de alimentorum facultatibus)
- „Кратко изложение и отговори на въпроси за природата“[1] (на средногръцки: Σύνοψις καὶ ἀπάνθισµα φυσικῶν τε καὶ φιλοσόφων δογµάτων τοῦ σοφωτάτου κυροῦ Συµεὼν βέστου τοῦ Σήθ; на латински: Conspectus rerum naturalium/Synopsis physicorum et philosophorum dogmatum[2])
- „Антиеретик срещу Галиен“ (на средногръцки: Συμεὼν μαγίστρου καὶ φιλοσόφου τοῦ Σὴθ τοῦ Ἀντιοχέως, ἀντιρρητικὸς πρὸς Γαληνόν)
- „За ползите от небесните тела“ (на средногръцки: Περί χρείας ουρανίων σωμάτων και τισ τούτον κινησεοσ; на латински: De utilitate corporum celestium[3])
- Кратко астрологично изложение за прецесията на равноденствията (на средногръцки: Τοῦ Σὴθ έκείνου[4])
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ [1]
- ↑ Delatte 1939, с. 17 – 89, [2].
- ↑ Delatte 1939, с. 91 – 126, [3].
- ↑ Pingree 1976, с. 192.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Bouras-Vallianatos, P. (2015). Galen’s reception in Byzantium: Symeon Seth and his refutation of Galenic Theories on Human Physiology. – Greek, Roman, and Byzantine Studies, 55(2). Duke University, 431 – 469, ISSN 2159-3159, https://grbs.library.duke.edu/article/view/15257/7103
- Todt, Klaus-Peter (2004). Antioch in the Middle Byzantine period (969 – 1084): the reconstruction of the city as an administrative, economic, military and ecclesiastical center., Topoi. Orient-Occident, Supplément 5, http://www.persee.fr/doc/topoi_1764-0733_2004_act_5_1_2895
- Pinzón Avendaño, Eduardo (2015/2016). Syméon Seth et son époque : Portrait d’un passeur de culture.. UNIVERSITE PARIS-SORBONNE, https://babel.banrepcultural.org/digital/api/collection/p17054coll23/id/482/download
- Pietrobelli, Antoine (24 февруари 2016). QUI EST SYMÉON SETH ?. – Le projet Syméon Seth, Arabyzantina medica. Hypotheses, https://abm.hypotheses.org/41, посетен на 17 септември 2021
- Pingree, David (1976). The Indian and Pseudo-Indian Passages in Greek and Latin Astronomical and Astrological Texts. – Viator, 7, 141-195, doi:10.1525/9780520331952-007
- Delatte, A. (1939). Anecdota Atheniensia et alia, II. Liège-Paris, https://archive.org/details/MN40020ucmf_0/page/n802/mode/1up?view=theater