Направо към съдържанието

Симеон Попконстантинов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Попконстантинов
български революционер
Роден
Починал
23 юни 1962 г. (88 г.)

Симеон Попконстантинов (Попкостадинов) Сланчев (изписване до 1945 година: Симеонъ попъ Константиновъ) с псевдоним Драгомир[1] е български революционер, мехомийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Попконстантинов е роден на 25 февруари 1874 година в мехомийското село Годлево, тогава в Османската империя.[3] Учи в българското педагогическо училище в Сяр, в прогимназията в Банско до 1892 година[4] и завършва Кюстендилското педагогическо училище през 1895 година. В Кюстендил учи заедно със съселяните си Димитър Попиванов, бъдещ музикален деец и Лазар Томов, който му е братовчед и също става деец на ВМОРО. В гимназията организират Младежко македонско дружество.[2]

Учителства 33 година в Якоруда, Баня, Банско, Куклен, Мехомия, Радовиш и други места.[5] Присъединява се към ВМОРО още като учител в Якоруда в учебната 1896 - 1897 година. Поддържа оръжейния канал от Лъджене за Якоруда. Участва в аферата „Мис Стоун“, след което е нелегален до ноември 1902 година.[5] На 5 януари 1903 година оглавява група, която пренася от Рилския манастир динамита, използван за Атентата при Ангиста.[2] През Илинденско-Преображенското въстание е селски войвода на четата от Добърско, която със съдействието на Лазар Томов прекъсва телеграфа между Мехомия и Баня.[5][2] След това на 21 – 22 септември участва в сраженията с войска и башибозук на Ланския рид и връх Айгидик в Годлевския дял на Рила.[2]

След въстанието членовете на семейството му са затваряни и изселвани. Назначението на Попконстантинов за учител в Радовиш е отменено. Едва в учебната 1905 – 1906 година Попконстантинов отново става главен учител в Мехомия.[2] Между 1905 и 1906 година е ръководител на Мехомийския околийски комитет на ВМОРО. На 27 юни 1907 година успява да избяга при опит за арест в кръчмата на Атана Дуйнов и минава в Свободна България, като става прогимназиален учител в Батак.[2][5] Осъден е задочно от Солунския съд на 15 години затвор.[2]

След Младотурската революция в 1908 година получава амнистия и се връща в Мехомия. Става инспектор на всички училища в района. Сред основателите е на читалището „13 септември 1903 година“. Председател е на Околийското учителско дружество и е избран за делегат на Учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в Солун.[2]

Участва като доброволец в Балканската война и участва в граничното сражение при връх Грънчар.[5]

През 1913 година Симеон Попконстантинов се установаява в Мехомия, където в 1917 – 1918 година е пръв директор на гимназията. От 1919 година до пенсионирането си в 1928 година преподава български език и география.[2]

Умира на 23 юни 1962 година в Разлог.[6][7]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Попова, Росица К. Симеон Попконстантинов // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
  3. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 352.
  4. ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 9.
  5. ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 377.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Попконстантинов&oldid=12416810“.