Направо към съдържанието

Симеон Каваев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Каваев
български учител и опълченец
Роден
около 1850 г.
Починал
не по-рано от 1928 г.

Симеон Иванов Каваев е български опълченец от Македония.

Роден е около 1850 година в град Струга, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия български род Каваеви. Изселва се в северните български земи и от 1871 до 1876 година е учител в Силистра.[1]

Постъпва като доброволец в редовете на Българското опълчение и на 3 май 1877 година е зачислен в VI дружина I рота. На 26 май е произведен ефрейтор. На 8 юли заболява, но след това участва в сраженията на дружината си по време на Руско-турската война. През лятото на следващата година отново е в болница.[1]

След Освобождението е български държавен служител. В периода от 1879 до 1889 година е окръжен полицейски пристав в Провадия, околийски началник във Варна, Ново село (днес Дългопол), Силистра, Бургас, Балчик и Шумен. След това е на служба в окръжното управление в Силистра до 1893 – 1994 година, после започва частна работа.[1]

По време на окупацията на Южна Добруджа от Румъния е интерниран от румънските власти през 1916 година като български поданик. Живее в София и Русе. През 1928 година се лекува в болница в Букурещ.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо от Кавая
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 — 1830)
 
Султана Миладиновa
(около 1785 — 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Каваев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Каваев
 
Йосиф Каваев
(около 1840 — след 1901)
 
Деспина Каваева
 
Миладинови
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Каваев
(около 1850 — след 1928)
 
Христо Каваев
(1858 — ?)
 
 
 
 
 
Кръстьо Каваев
 
 
 
 
 
Тома Каваев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Каваев
 
Яким Каваев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена Каваева
 
Асен Каваев
(1895 — 1967)
 
Райна Каваева
 
Анисия Кочева
 
Георги Кочев
 
Лазар Каваев
 
Славка Каваева
 
Георги Каваев
 
Филип Каваев
(1904 — 1974)
 
Коста Каваев
 
Никола Каваев
 
Владимир Каваев
(1880 — 1931)
 
Елена Каваева
(1893 — 1983)
 
 
  1. а б в г Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954 9794 06 7. с. 501, № VI.288.37.