Миладинови
| Миладинови | |
 Родословно дърво на Миладинови, 30 ОУ „Братя Миладинови“, София | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Националност | българи |
Миладинови е голям патриотичен български род от Струга. Членове на фамилията са видни български възрожденци, общественици, просветни дейци, учени и други деятели от Македония.
Най-старите писмени сведения за рода са от края на XVIII век. За родителите на Христо Миладинов (1783 – 1839), бащата на бележитите възрожденци Димитър и Константин Миладинови и техните братя и сестри, няма сведения. Царевна Миладинова пише в спомените си: „Аз съм селянка. Всички ние в Струга сме селяни и селянки. Такъв е бил и нашият Миладиновски род отпреди няколко генерации“ и поради това има допускания, че са преселници от селата в Струга. От родови спомени и съпоставка на факти се знае, че Христо Миладинов е имал трима братя и вероятно една сестра.[1] Смята се, че братята са били наследствени грънчари, като рано са се отделили („Баща ми отдавна се беше разделил братски с другите трима братя“, пише Наум Миладинов) и че Никола и Георги са отишли да упражняват занаята в Дебър. Към 1833 – 1836 година, когато Димитър Миладинов се завръщал от Янина, семейството на Никола Миладинов е било все още в Струга, тъй като сред посрещачите се споменава и стрика му Николица Миладинова. Когато в 1861 година Димитър Миладинов е арестуван, брат му Наум бяга от Струга при родственика си Никола Миладинов в Дебър.[2] Допуска се за твърде възможно третият брат да е поп Иван Миладинов от Струга; за него Димитър Миладинов пише в дописка до „Цариградски вестник“ (30 март 1860), че заедно с другите попове в Струга се е изучил и „службата света по славянски я служит“.[3]
Христо Миладинов и жена му имат 8 деца, всички родени в Струга, от които 6 сина: Димитър, Наум, Атанас (Тане), Матей (Мате), Апостол и Константин (по реда на раждане) и 2 дъщери: Ана и Кръстана (Кръста).[4] Бащата Христо прави Името на майката не се споменава никъде; според несигурни данни (разказ на Райна Драганова за разказано от майка ѝ) се е казвала Султана и са ѝ викали Сола.[5] Известно е, че била сладкогласна певица, която според Александър Рачински знаела над 1200 народни песни и била неизчерпаем източник на пословици, поговорки и старинни обичаи. Професор Виктор Григорович записал изпята от нея „бугарска песна“. Събужда любовта на децата си към българското народно творчество и желанието им за събираческа дейност на фолклорните творби. Константин още в детските си години записва с гръцки букви разказвани от нея приказки, пословици и други.[6]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 – 1830) | Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860) | Георги Миладинов | Никола Миладинов | поп Иван Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Каваеви | Митра Матова (около 1824 – 1894) | Димитър Миладинов (1810 – 1862) | Константин Миладинов (1830 – 1862) | Атанас Миладинов | Матей Миладинов | Наум Миладинов (1817 – 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Апостол (Нелко) Миладинов | Анастас Миладинов (? – 1891) | Ана Попова (? – 1903) | Георги Янчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пантелей Миладинов (1849/50 – ?) | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 – 1870) | Царевна Миладинова (1856 – 1934) | Никола Алексиев (1851 – 1941) | Милица Икономова (1846/47 – 1894) | Георги Икономов (1836/37 – ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Климент Миладинов (1865 – ?) | Мария Илчева | Дионисий Попянчев (1870 – 1940) | Митра Наумова | Христо Миладинов (? – 1873) | Иван Миладинов (1867 – 1942) | Зафир Миладинов (1864 – 1918) | Ана Миладинова (? – 1928) | Лев Попов (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Миладинов (? – 1946) | Владислав Алексиев (1884 – 1962) | Йорданка Миладинова (1900 – ?) | Наум Миладинов (1897 – 1982) | Александра Хаджова | Вангел Миладинов (1871 – 1905) | Боянка Миладинова (1873 – 1974) | Георги Миладинов (1869 – 1903) | Милица Миладинова (1875 – ?) | Васил Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Миладинов (1899 – 1944) | Костадинка Миладинова (р. 1940) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Миладинов (р. 1943) | Георги Миладинов (р. 1934) | Милка Миладинова (1930 – 2021) | Елисавета Миладинова (1932 – 2019) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 83 – 84, 120.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 120 – 121.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 118.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 85 – 87.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 122.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 85 – 86, 121 – 122.
