Сиджизмондо I д’Есте
| Сиджизмондо I д’Есте Sigismondo I d'Este | |
| сеньор на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1501 – 1507 |
| Наследник | Ерколе д’Есте |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Николо III д’Есте |
| Майка | Ричарда да Салуцо |
| Братя/сестри | Ерколе I д’Есте Природени: Джиневра д’Есте Лучия д’Есте Алберто Карло д'Есте Уго д’Есте Леонело д’Есте Борсо д’Есте Орсина д’Есте Мелиадузе д’Есте Алберто д'Есте Алберто д'Есте Риналдо д'Есте Бианка Мария д’Есте Алберто д’Есте Гуроне Мария д’Есте Изота д’Есте Камила д'Есте Беатриче д'Есте Фолко д'Есте Изота д'Есте Маргерита д'Есте Маргерита д'Есте Маргерита д'Есте Верде д'Есте Балдасаре д'Есте |
| Съпруга | Пицокара |
| Партньор | Чечилия Ракези |
| Деца | Лукреция д'Есте Бианка д'Есте Диана д'Есте Извънбр.: Ерколе д’Есте |
| Сиджизмондо I д’Есте в Общомедия | |
Сиджизмондо I д’Есте (на италиански: Sigismondo I d'Este; * 31 август 1433, Ферара, Херцогство Ферара; † 1 април 1507, Рим, Папска държава) от рода Есте е господар на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя от 1501 до 1507 г., управител на Реджо, губернатор и лейтенант във войската на Херцогство Ферара,[1] генерален капитан на армиите на Херцога на Ферара.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на Николо III д’Есте (* 1384, † 1441), маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и на третата му съпруга Ричарда да Салуцо († 1474). Негови дядо и баба по бащина линия са Алберто V д’Есте, господар на Ферара и Модена, и Изота Албарезани, а по майчина – Томас III дел Васто, маркграф на Салуцо, и Маргарита дьо Пиерпон. Има един брат:
- Ерколе I (*1431; † 1505) 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо, съпруг на Елеонора Арагонска
Има и един полубрат и две полусестри от брака на баща си, сред които Джинерва, господарка на Римини, и Лучия, господарка на Лудзара, Сабионета и Гондзага. Има и седем полубратя и четири полусестри от извънбрачни връзки на баща си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1434 г. е кръстен и посветен в рицарство от Сигизмунд Люксембургски. Израства с брат си Ерколе I в двора на Алфонсо V Арагонски, крал на Неапол. Връщайки се във Ферара, той има Гулиелмо Капело за свой учител.
През 1463 г. е назначен за губернатор на Реджо от Борсо д’Есте.
През декември 1470 г. се бие срещу граф Гуидо Пеполи, виновен, че е ограбил земите му, и като отмъщение прави същото с тези на графа.
След смъртта на херцог Борсо д'Есте неговият наследник Ерколе I д’Есте препотвърждава брат си Сидзизмондо като наместник в Реджо със задачата да контролира нейните граници.
Сиджизмондо, когато брат му отсъства, поема задачата да управлява Херцогство Ферара. Между 1467 и 1488 г. участва в няколко конфликта, ръководейки войските на Ферара; от 1488 г. изпълнява само представителни задачи.
В края на януари 1490 г. графът на Скандиано и капитан на Реджо Матео Мария Боярдо съгласно разпоредбите, получени от херцог Ерколе I д’Есте] предоставя на Сиджизмондо юрисдикция над територията на Сан Мартино ин Рио. Няколко дни по-късно капитанът на Модена, Николо Ариосто, баща на Лудовико Ариосто. С подобни разпоредби, получени също от херцога на Ферара, налага на Сидзизмондо юрисдикциите на Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя[2].
На 11 май 1501 г. и впоследствие през 1505 г. херцог Ерколе I д'Есте препотвърждава своето господство и пълна юрисдикция над териториите, предоставени през 1490 г.[3]
Наследниците на рода Есте от Сан Мартино доминират в огромното владение, с възходи и падения, до 1752 г.
Умира на 1 април 1507 г. във Ферара на 73 г.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ за Пицокара, от която има три дъщери:[4]
- Лукреция д'Есте († 20 януари 1544), ∞ за Антонио Алберико II Маласпина, маркиз на Маса и сеньор на Карара († 1519), от когото има четири дъщери, сред които Ричарда Маласпина и Тадеа Маласпина[5];
- Бианка д'Есте († сл. съпруга си), ∞ 1495 за Америго Сансеверино, маркиз на Бордолано и граф на Пандино († ок. 1510);
- Диана д'Есте († 30 декември 1555), ∞ 1497 за Угучоне II Контрари († 10 май 1516), граф на Виньола.
От Чечилия Ракези има един извънбрачен син:
- Ерколе д’Есте (* ок. 1470, † 1523, Кастелерано), господар на Сан Мартино, Кампогалиано и Кастеларано; ∞ за Анджела Сфорца (* 1479, Милано, † ок. 1528), дъщеря на Карло Сфорца, граф на Маджента и господар на Кастеджо, и Бианка Симонета, господарка на Галиате, от която има две деца, сред които Сиджизмондо II д'Есте († 1579), негов наследник.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ugo Caleffini, Croniche 1471-1494, Deputazione Provinciale Ferrarese di Storia Patria. Serie Monumenti - Volume XVIII, Ferrara, 2006
- Luciano Chiappini , Gli Estensi: mille anni di storia, Corbo, Ferrara, 2001
- Clinio Cottafavi, San Martino in Rio. Ricerche storiche (dal 1050 al 1859), Reggio Emilia, 1885
- Claudio Donati, Una famiglia lombarda tra XVI e XVIII secolo: Gli Este di San Martino e i loro feudi, in Fregni Euride (a cura di), Archivi territori poteri in area estense (secc. XVI-XVIII), Bulzoni, Roma, 1997
- Ludovico Antonio Muratori, Delle antichità estensi ed italiane, vol. 2, Arnaldo Forni, Sala Bolognese, 1984
- Fabio Pederzoli, San Martino in Rio. Il feudo dei "veri" estensi, in Quaderni del Ducato, Le piccole capitali delle terre estensi, Terra e Identità, Modena, 2020
- Fabio Pederzoli, Una dinastia estense tra il Milanesado e il Ducato di Savoia. Este di San Martino. Al servizio di Sua Maestà Cattolica. Collana "I Quaderni del Ducato", Terra e Identità, Modena, 2024
- Mauro Severi, La rocca cuore di San Martino, in Ugo Bellocchi (a cura di), San Martino in Rio. Vicende e protagonisti, Comune di San Martino in Rio, Tecnostampa, Reggio Emilia, 1984
- Mauro Severi, La Collegiata e la facciata del Piermarini, Silvana Editoriale, Cinisello Balsamo, 2017
- Mauro Severi, Una capitale estense. San Martino e la sua rocca. Storia e restauri, Silvana Editoriale, Cinisello Balsamo, 2022
- Giuseppe Trenti , Angelo Spaggiari, Gli stemmi estensi ed austro-estensi: profilo storico, Aedes Muratoriana, Modena, 1985
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sigismondo d'Este, GeneaNet
- ↑ San Martino in Rio. Il feudo dei "veri" estensi // {{{journal}}} Le piccole capitali delle terre estensi. Modena, Terra e Identità. с. 174-178.
- ↑ San Martino in Rio. La Collegiata e la facciata del Piermarini. Silvana Editoriale. с. 24-25.
- ↑ Sigismondo d'Este - Arbre généalogique Franck Jacques - GeneaNet
- ↑ Lucrezia d'Este, GeneaNet
- ↑ Ercole d'Este, GeneaNet
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sigismondo I d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
