Сива гъска

Сива гъска

Anser anser anser

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Гъскоподобни (Anseriformes) семейство: Патицови (Anatidae) триб: Anserini род: Гъски (Anser) вид: Сива гъска (A. anser)

Научно наименование

Anser anser (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Сива гъска в Общомедия

[ редактиране ]

Anser anser

Сивата гъска (Anser anser) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 2,5 и 6 кг. Дължина на тялото 83–98 cm, размах на крилете около 160 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Възрастните птици имат черни петна по гърдите и корема. Лети бързо, маховете с крилете са нарядко, но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна височина, от порядъка на километри. Гласът и е подобен на този на домашната гъска.

Разпространение и местообитание

Разпространена, но с ниска плътност на популацията в Европа и Азия. Среща се и в България, в резервата Сребърна, където гнездят около десетина двойки, както и в ЗМ Калимок-Бръшлен, Природен парк Персина и в още няколко водоема по поречието на р.Дунав. Прелетна птица.

Придържа се към открити местности и обширни водоеми, като езера, язовири и големи реки. По време на гнезденето се насочва към блатисти или силно обрасли с водна растителност участъци.

Начин на живот и хранене

Много често можем да наблюдаваме Сивата гъска на ята. При този вид са силно изразени социалните контакти, между отделните индивиди и ятата. Установено е от редица учени етолози, като Конрад Лоренц, че Сивата гъска е високо интелигентна птица, разполагаща с развит език за общуване и живееща в сложни социални структури. Тя е едно от малкото животни способно да брои (до 3–4, дори и до 5 в определени случаи).

Приема предимно растителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и ако има възможност се храни и със зърнени култури.

Размножаване и развитие

Моногамна птица, двойките са постоянни. Полова зрялост настъпва на 3–4 година. Гнезденето започва по-рано от това на другите видове гъски, понякога още в заснежени местности. Гнездото си построява в близост до обрасли с тръстика и друга растителност водоеми. То е голямо, изградено от суха растителност и покрито с пух. Снася от 2 до 15, но най-често 4–5 бели с лек жълтеникав или зеленикав оттенък яйца. Мъти 27–29 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Родителите при заплаха, ги отбраняват яростно и самоотвержено.

Допълнителни сведения

Сивата гъска е родоначалник на Домашната гъска, като се счита, че одомашняването е протекло сравнително неотдавна, за него е способствал социалният начин на живот воден от тези птици. При кръстоска с Домашната гъска се получава здраво и жизнеспособно поколение. Дълголетен вид, продължителността на живота и достига няколко десетки години. Поради намалялата си численост в природата Сивата гъска е включена в Червената книга на застрашените видове в България.