Сиалкот
| Сиалкот سیالکوٹ | |
| — град — | |
 Часовниковата кула в Сиалкот. | |
  Сиалкот | |
| Страна |  Пакистан |
|---|---|
| Провинция | Пенджаб |
| Окръг | Сиалкот |
| Площ | 55 km² |
| Надм. височина | 256 m |
| Население | 920 000 души (2016) 16 727 души/km² |
| Пощенски код | 51310 |
| Телефонен код | +92 52 |
| Официален сайт | www.mcsialkot.lgpunjab.org.pk |
| Сиалкот в Общомедия | |
Сиалко́т (на урду: سيالكوٹ) е град в провинция Пенджаб, Пакистан. Разположен е в североизточната част на провинцията, близо до Кашмир. На 15 km от града преминава река Чанаб, а разстоянието до столицата Исламабад е около 180 km. Административен център е на окръг Сиалкот. Към 2016 г. населението на града е 920 000 души.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Древност
[редактиране | редактиране на кода]Има различни извори за древната история на Сиалкот, но тяхната достоверност варира. Разкопки в района на града разкриват много гръцки монети, древни зороастрийски храмове и няколко будистки ступи.[2]
Според някои индийски митологични писания, Сиалкот е основан от Шаля, императора на Мадра. По времето на Махабхарата градът се нарича Сакала или Сагала. През късния ведически период (ок. 1500 – ок. 200 пр.н.е.) Сакала е столица на Мадра. По това време градът е обрасъл с гори и е населяван от пастирска общност, наречена Яхари.[2]
Според гръцките исторически текстове, датиращи от 372 г. пр.н.е., градът е представлявал най-източният преден пост на експанзията на Александър Велики. Гръцките историци споменават, че градът е бил един от най-големите копринени центрове на Ахеменидската империя. Пенджаб се е славила като една от най-богатите провинции, заедно с Гандхара, на тогавашната Персийска империя. В периода 160 – 135 г. пр.н.е. градът е столица на Индо-гръцкото царство и резиденция на Менандър I.[2]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Сиалкот е част от Делхийски султанат, когато афганистанецът Мухамад Гури покорява Пенджаб през 1185 г. Той не успява да превземе Лахор, но поставя гарнизон в Сиалкот. По-късно султан Кусро Малик се опитва да превземе града, но се проваля. След това Сиалкот става част от Моголската империя. Към края на Моголската династия, предградията и крайните квартали на Сиалкот са оставени на произвола. Градът е присвоен от властни семейства пущуни от Мултан, Сват и Афганистан. През 1748 г. четирите окръга на Сиалкот, Самбриял, Пасрур и Даска са предадени на афганистанския владетел Ахмед шах Дурани и територията е присъединена към Дуранийската империя. След 1751 г. Ахмед шах Дурани дава власт на сина си, Таймур, над Лахор и съседните му територии. След упадъка на Моголската империя, сикхите нападат и превземат Сиалкот за около 40 ни.[3] След Втората англо-сикхска война, Сиалкот минава под контрола на англичаните през 1849 г.[2]
Съвременност
[редактиране | редактиране на кода]
След независимостта през 1947 г. малцинствата от индуси и сикхи емигрират в Индия, а мюсюлманите бежанци от Индия се заселват в окръга на Сиалкот и се женят за местното население. Сиалкот се превръща в един от големите промишлени центрове на Пакистан.[2]
По време на Втората индо-пакистанска война от 1965 г., когато пакистански войски пристигат в Кашмир, индийската армия контраатакува през Сиалкот. Пакистанската армия успешно отбранява града, а населението му излиза на улиците за да подкрепи войската.[4] През 1966 г. правителството на Пакиста] награждава гражданите на Сиалкот, Лахор и Саргодха „Полумесец на независимостта“ за тяхната смелост. Битката при Чавинда, водена близо до града през септември 1965 г., е определяна като най-голямото танково сражение след Битката при Курск.[2][5]
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен в зона на влажен субтропичен климат, с четири сезона.
 Климатични данни за Сиалкот 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 26,1 | 30,0 | 35,0 | 42,2 | 47,3 | 48,9 | 44,4 | 41,1 | 39,0 | 37,2 | 33,3 | 27,2 | 48,9 |
| Средни максимални температури (°C) | 18,5 | 21,0 | 25,7 | 32,8 | 38,0 | 39,9 | 34,9 | 33,6 | 33,6 | 31,7 | 26,1 | 20,1 | 29,7 |
| Средни температури (°C) | 11,6 | 13,8 | 18,6 | 25,0 | 30,0 | 32,2 | 29,8 | 29,0 | 27,9 | 23,7 | 17,8 | 12,8 | 22,6 |
| Средни минимални температури (°C) | 5,0 | 7,1 | 11,8 | 17,3 | 22,0 | 25,1 | 25,1 | 24,8 | 22,3 | 16,0 | 9,6 | 5,6 | 16,0 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −1,1 | −1 | 3,0 | 9,0 | 13,4 | 18,0 | 19,5 | 18,7 | 13,3 | 8,5 | 3,0 | −0,6 | −1,1 |
| Средни месечни валежи (mm) | 41,1 | 43,8 | 53,7 | 30,1 | 28,0 | 65,6 | 288,4 | 259,1 | 94,1 | 14,5 | 9,1 | 30,4 | 957,9 |
| Източник: NOAA[6] | |||||||||||||
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]
Сиалкот е най-големият производител на ръчно шити футболни топки, като местните заводи произвеждат 40 – 60 милиона футболни топки на година, което се равнява на около 70% от световното производство. След протести през 1997 г. е въведена дефинитивна забрана на детския труд.[7] Градът е, също така, голям производител на хирургически инструменти и оборудване.[2] През 2015 г. Сиалкот изнася стоки на стойност 2 милиарда щатски долара, което се равнява на 9% от целия износ на Пакистан.[8]
По време на британския колониализъм първата фабрика за гайди в района отваря врати в Сиалкот. Днес в града има 20 музикални групи, свирещи на гайда.[9]
Сиалкотското летище е финансирано от местните фирми и е единственото частно в Пакистан.[8] Градът е важен железопътен възел. Линията Вазирабад – Сиалкот – Джаму е построена през 1890 г.[2]
Родени в Сиалкот
[редактиране | редактиране на кода]- Мохамед Икбал – поет, юрист и политик, считан за духовен баща на пакистанската нация
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Demographia. World Urban Areas. 12th Annual Edition.
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Sialkot Архив на оригинала от 2016-10-21 в Wayback Machine.
- ↑ Zutshi, Chitralekha. Language of belonging: Islam, regional identity, and the making of Kashmir. Oxford University Press/Permanent Black., 2003. ISBN 978-0-19-521939-5. с. 359.
- ↑ K. Conboy. Elite Forces of India and Pakistan. 2002. ISBN 1-85532-209-9. с. 9.
- ↑ ((en)) The India-Pakistan Air War of 1965 by PVS Jagan Mohan and Samir Chopra
- ↑ ((en)) Sialkot Climate Normals 1971 – 1990. Посетен на 28 ноември 2016 г.
- ↑ ((en)) Hasnain Kazim. The Football Stitchers of Sialkot // 16 март 2010. Посетен на 28 ноември 2016.
- ↑ а б ((en)) How a small Pakistani city became a world-class manufacturing hub // The Economist. 29 октомври 2016. Посетен на 28 ноември 2016.
- ↑ ((en)) Punjab pays tartan homage to Caledonia // Guardian, 25 април 2004. Посетен на 28 ноември 2016.