Сефер Заяски
| Сефер Заяски Sefer Zajazi | |
| разбойнически главатар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Карбуница, Османска империя |
Сефер ага Заяски (на албански: Sefer Zajazi) е водач на албанска разбойническа чета, действал в Западна Македония в края на XIX и самото начало на ХХ век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в голямото кичевско албанско село Заяс. През втората половина на XIX век придобива известност с отвличания и убийства, които извършва главно спрямо местните българи. В 1893 година британският вицеконсул Шипли го определя като „главорез“ (ruffian), който е бил залавян от турските власти, но след кратък престой в затвора - освобождаван срещу подкуп, след което отново се захваща с изнудвания над българските селяни.[1]
По време на Илинденско-Преображенското въстание начело на башибозуци от Заяс Сефер подпомага турската войска и участва в битката край село Карбуница, Кичевско, в която е убит.[2][3] За победата на въстаниците в това сражение гибелта на проявилия храброст Сефер ага се оказва решаваща.[4] В Мемоара на Вътрешната организация за това сражение се казва:
| „ | Тук паднаха убити и мнозина турски злодеи, от които Кичевско бе пропищяло, сред които и прочутият Сефер от Заяс.[5] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, том I (1878-1893), София 1993, с. 351-354. Като главорез го определят и български източници - Божиков, Божидар Д. Въстанието в Битолски революционен окръг. - в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов, София 1968, с. 44.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 295.
- ↑ Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IV, Към борбите в Югозападна Македония. По спомени на Лука Джеров, Георги Поп Христов, Ангел, Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров. Съобщава Л. Милетич, София 1926, с. 16-17.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 344.
- ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 152.
