Сергей Сазонов
| Сергей Сазонов Сергей Дмитриевич Сазонов | |
| руски дипломат и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 декември 1927 г.
|
| Погребан | Руско гробище, Ница, Франция |
| Учил в | Царскоселски лицей |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен (1910) Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен |
| Уебсайт | няма |
| Сергей Сазонов в Общомедия | |
Серге́ѝ Дми́триевич Сазо́нов е руски държавен деец, министър на външните работи на Руската империя (1910 – 1916).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Сергей Сазонов е дворянин, земевладелец в Рязанска област. Завършва Александровския лицей, оженва се за Анна Борисовна Нейдгард, сестра на съпругата на Пьотър Столипин.
В 1883 г. постъпва на служба в Министерството на външните работи, от 1890 е втори секретар на посолството в Лондон, от 1894 е секретар на мисията във Ватикана, от 1904 е съветник в посолството в Лондон, а от март 1906 е министър-резидент при Папата. 1907 г. е назначен за посланик в САЩ.
На 26 май 1909 след т.нар. „скандал в Бухлау“ е назначен за заместник-министър на външните работи на мястото на Николай Чариков, за засилване на външен контрол върху дейността на министър Александър Изволски.
От 8 ноември 1910 е министър на външните работи. Заема поста със съдействието на Пьотър Столипин. В Съвета на министрите е част от либерално крило.
На 1 януари 1913 е назначен за член на Държавния съвет. През лятото на 1913 г. има големи заслуги за поражението на България в Междусъюзническата война и териториалното ѝ орязване за сметка на Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. На 1 август 1914 приема от немския посланик нотата за обявяване на Първата световна война.
На 12 януари 1917 е назначен за посланик във Великобритания, но във връзка с Февруарската революция не успява да заеме длъжността.
След Октомврийската революция е активен член на Бялата гвардия. През 1918 е член на Специалния съвет при главнокомандващия на Въоръжените сили на Южна Русия Антон Деникин, а през 1919 е министър на външните работи на правителството на Александър Колчак, представител на „белите“ на Парижката мирна конференция, след което емигрира.
Мнения на съвременниците му
[редактиране | редактиране на кода]- Заемането на длъжността министър на външните работи той дължи преди всичко на родствените си връзки и единомислието по отношение на източната политика с Изволски и великия княз Николай Николаевич Младши. [1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Я. В. Глинка, Одиннадцать лет в Государственной Думе. 1906 – 1917. Дневник и воспоминания. М., 2001
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сухомлинов В. А. Мн.: Харвест, 2005. – с. 301
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сазонов, Сергей Дмитриевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
