Николай Чариков
| Николай Чариков | |
| руски дипломат | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 септември 1930 г.
|
| Учил в | Императорски александровски лицей |
| Награди | Орден „Свети Станислав“ I степен |
| Семейство | |
| Баща | Валери Чариков |
| Николай Чариков в Общомедия | |
Николай Валериевич Чариков (на руски: Николай Валерьевич Чарыков) е руски дипломат. Той е дипломатически агент в София[1] в периода февруари 1896 – февруари 1897 г., по време на Българската криза. Посредник в преговорите за амнистия на българските офицери, емигрирали в Русия по време на управлението на Стефан Стамболов.[2]
Роден е на 8 януари 1855 г. в село Нова Григориевка, Руска империя. Следва в Императорския александровски лицей заедно с бъдещия външен министър А. П. Изволски. Представлява Руската империя в папския двор във Ватикана, начело е на руските посолства в Сърбия, Нидерландия и Турция. Действителен член е на Императорското руско археологическо дружество, Императорското руско географско дружество, Руското историческо дружество, Историко-родословното дружество в Москва и Руското генеалогично дружество. Интересува се от архивни дела, а през 1909 г. публикува сбирка „Известия за дуела на Пушкин, налични в Холандия“. Умира на 12 септември 1930 г. в Истанбул, Турция.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр. 3
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 18, 23 ноември 1896 год, стр. 2
- ↑ Николай Валериевич Чариков (1855 – 1930 г.) // Фейсбук страница на Посолството на Русия в България, 5 март 2021 г. Посетен на 17 април 2021 г.
|
