Сергей Кириенко

Сергей Кириенко Сергей Владиленович Кириенко
руски политик
на Световния икономически форум, Давос, 26 януари 2000 г.
Роден	26 юли 1962 г. Сухуми, СССР
Партия	КПСС (1984 г.)
Уебсайт	Страница в IMDb
Сергей Кириенко в Общомедия

Сергей Кириенко, 1 декември 2011 г.

Сергей Владилѐнович Кириѐнко е руски политик и държавник: бивш министър-председател на Русия, вицепремиер, министър и настоящ първи заместник-ръководител на Администрацията на президента на Русия от 5 октомври 2016 г..

Бил е генерален директор на Държавната корпорация по атомна енергия „Росатом“ (2005 – 2016). Председател е на Националния съвет по айкидо на Русия (президент на Федерацията по айкидо „Айкикай России“) от 2005 г.. От основаването му (2005) е съпредседател на Руския съюз по бойни изкуства.

Биография

Ранни години

Роден е в Сухуми – столицата на Абхазка АССР, Грузинска ССР, СССР, в семейството на Лариса Кириенко и проф. Владилен Израител – преподавател, ръководител на катедра в Горковския институт за инженери по водния транспорт (днес: Волжка държавна академия по воден транспорт) в гр. Горки (днес: Нижни Новгород).

Сергей Кириенко завършва средно училище в Сочи, Горковския институт за инженери по водния транспорт през 1984 г. и Академията на народното стопанство при Правителството на Руската федерация в Москва (1993). Става член на КПСС (1984), служи в Съветската армия.

Започва работа през 1986 г. в корабостроителния завод „Красное Сормово“, гр. Горки. През 1986 – 1991 г. е секретар на комитета на ВЛКСМ в завода; избран е за първи секретар на Горковския областен комитет на ВЛКСМ.

От 1991 до 1997 г. е в бизнеса: генерален директор на „Концерн АМК“ АД; председател на Управителния съвет на банка „Гарантия“; президент на нефтената компания „Норси-ойл“.

В правителството

В периода 1997 – 1998 г. е първи заместник-министър и министър на горивата и енергетиката на Русия. Става първи заместник министър-председател, изпълняващ длъжността министър-председател (23 март – 24 април 1998). Избран е от Държавната дума (едва при 3-то гласуване) и служи като министър-председател от 24 април до 23 август същата година.

Като премиер закрива длъжностите на първите си заместници, рязко съкращава броя на останалите вицепремиери. Става известен – заедно с Борис Немцов (негов вицепремиер и първи заместник министър-председател до 28 април) и Анатолий Чубайс (първи заместник министър-председател до 23 март същата година), като „млад реформатор“, опитал се да реализира мащабни либерални икономически реформи. Активно е водена политика на заемане на външния пазар, включително с помощта на кредити от МВФ, поради което държавният дълг нараства с 22 млрд. щ. долара.

На 17 август 1998 г. кабинетът Кириенко прекратява плащанията по купоните ГКО-ОФЗ (краткосрочни и дългосрочни държавни облигации), обявявайки фактически първия в световната икономическа история дефолт по вътрешния дълг, довел до избухване на тежка и продължителна икономическа криза, обусловена от редица фактори – огромен държавен дълг (породен от финансовата криза в Азия от 1997 г.), резкия спад на световните цени на суровините (съставляващи основата на износа на страната), популистката икономическа политика и пирамидата ГКО (държавни краткосрочни облигации). Кириенко подава оставката на правителството, която веднага е приета от президента Борис Елцин, а за изпълняващ длъжността министър-председател е назначен неговият предшественик Виктор Черномирдин.

Следващи години

Като кандидат-кмет на Москва събира 11,2 % от гласовете (2-ри, след победителя Юрий Лужков) през 1999 г. Лидер е на листата на новосформирания Съюз на десните сили (СДС), събрал 8,5 % на парламентарните избори същата година. Депутат е от СДС (1999 – 2000) и лидер на групата му в Държавната дума.

Пълномощен представител е на президента в Приволжки федерален окръг (2000 – 2005), председател на Държавната комисия по химическо разоръжаване (2001). На 15 ноември е назначен за ръководител на Федералната агенция по атомна енергия (Росатом). При преобразуването на агенцията на 12 декември 2007 г. в Държавна корпорация по атомна енергия „Росатом“, той остава глава на ведомството на длъжност генерален директор.

Външни препратки

• Биография Архив на оригинала от 2011-01-17 в Wayback Machine. на сайта на „Росатом“
• Биография Архив на оригинала от 2005-12-29 в Wayback Machine. на сайта на Приволжки федерален окръг
• Биография Архив на оригинала от 2009-03-23 в Wayback Machine. на сайта на президента на Русия