|
|
| Роден | Сергей Евгениевич Алейников 7 ноември 1961 г. (63 г.) |
|---|
| Ръст | 182 cm |
|---|
| Пост | полузащитник |
|---|
|
| Отбор |  Локомотив (Пловдив) (спортен директор) |
|---|
|
|
|
|
|
|
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . |
Сергей Алейников (на беларуски: Сяргей Алейнікаў) е съветски и беларуски футболист и треньор. Най-известен като полузащитник на Динамо (Минск), Ювентус и националния отбор на Съветския съюз. Има 73 мача за „червената армия“, 4 мача за националния отбор на ОНД и 4 мача за селекцията на Беларус.
От 2024 г. е спортен директор на Локомотив (Пловдив).[1]
Започва да играе в 5-а Детско-юношеска школа в Минск. Като студент играе за тима на Буравестник и печели Купата на Беларуска ССР в студентския шампионат. През 1981 г. е привлечен в Динамо (Минск). През 1982 г. става титулярен футболист и е с основен принос за единствената в историята на Динамо титла на СССР. През 1983 г. Динамо печели бронзовите медали. Същата година записва 3 мача за олимпийския отбор на СССР и вкарва гол в дебюта си срещу Гърция.
На 28 юни 1984 г. дебютира за първия тим на СССР в двубой с ФРГ, загубен с 1:2. През 1986 г. е част от състава на Световното първенство в Мексико. Алейников играе във всички мачове от груповата фаза, като вкарва гол в мача с Унгария. Сергей е титуляр и в загубения от Белгия с 3:4 1/8-финал. С идването на Валерий Лобановский начело на „червената армия“, Алейников е един от малкото титулярни футболисти на тима, който не играе в
Динамо Киев. През 1988 г. Сергей става европейски вицешампион в състава на СССР, като момчетата на Лобановский губят финала от Холандия с 0:2. В турнира Алейников вкарва гол в мача с Англия от груповата фаза.
През лятото на 1989 г. интерес към него проявява Дженоа, но Ювентус подписва с халфа, плащайки на Динамо (Минск) 2,85 млн. долара, клубен автобус и екипировка.[2] „Бианконерите“ привличат Алейников, за да помогне на сънародника си Олександър Заваров да се адаптира към италианския футбол.[3] Юве завършва на 4-то място в Серия А и печели Купата на Италия и Купата на УЕФА. Във всички турнири Алейников изиграва 50 мача и вкарва 3 гола.
През 1990 г. е част от сборния отбор на света в юбилейния мач, посветен на 50-годишнината на Пеле.
Преди началото на сезон 1990/91 треньорът на Ювентус Дино Дзоф напуска. Новият треньор Луиджи Майфреди заявява, че няма да разчита на съветските легионери и Алейников преминава в Лече. Тимът обаче завършва едва 15-и в шампионата и изпада. Сергей отиграва и втория сезон от договора си в клуба в Серия Б. През 1992 г. играе на европейското първенство в тима на ОНД, който отпада в групите.
След изтичането на контракта с Лече, според италианското законодателство, клубът държи правата на играча още 2 години. Италианците поставят трансферна цена от 1 милион долара на Сергей. Така до юни 1993 г. Алейников остава без игрова практика.
През лятото на 1993 г. става част от Гамба Осака в новосформираната Джей Лига. В Япония е съотборник с бившите съветски национали Олег Протасов и Ахрик Цвейба. Благодарение на добрите си изяви, Алейников е повикан в националния тим на Беларус, за който изиграва 4 мача. През 1996 г. се завръща в Европа в шведския Одеволд. Завършва кариерата си през 1998 г. в долните дивизии на Италия.
През 2004 г. е избран за играч на 50-летието в Беларус, за което получава Юбилейна награда на УЕФА.[4]
През сезон 1998/99 е играещ треньор на Анани Фонтана. През сезон 2000/01 води Понтедера в Серия Д. През 2003 г. поема тима на Торпедо-Металург в Премиер-лигата на Русия. След 8 кръга, в които тимът печели едва 3 точки, Алейников е уволнен. След това няколко месеца води ФК Видное. От 2003 до 2005 г. е треньор в академията на Лече, а през сезон 2006/07 – юношески треньор в Ювентус. Сергей е на два пъти треньор на аматьорския ФК Крас – 2007/08 и 2011/12.
- Шампион на СССР – 1982
- Купа на Италия – 1990
- Купа на УЕФА – 1990
- Футболист на годината в Беларус – 1984, 1986, 1988
- Заслужил майстор на спорта на СССР – 1988
- Футболист на 50-летитето в Беларус – 2004
| Клубна кариера
|
Лига
|
Купа
|
Купа на Лигата
|
Общо
|
| Сезон
|
Клуб
|
Дивизия
|
Мачове |
Голове
|
Мачове |
Голове
|
Мачове |
Голове
|
Мачове |
Голове
|
| СССР
|
Шампионат
|
Купа
|
Купа на Федерацията
|
Общо
|
| 1981 |
Динамо (Минск) |
Съветска Висша лига |
14 |
0 |
|
|
|
|
14 |
0
|
| 1982 |
21 |
8 |
|
|
|
|
21 |
8
|
| 1983 |
29 |
2 |
|
|
|
|
29 |
2
|
| 1984 |
31 |
3 |
|
|
|
|
31 |
3
|
| 1985 |
32 |
5 |
|
|
|
|
32 |
5
|
| 1986 |
21 |
6 |
|
|
|
|
21 |
6
|
| 1987 |
28 |
2 |
|
|
|
|
28 |
2
|
| 1988 |
28 |
3 |
|
|
|
|
28 |
3
|
| 1989 |
16 |
2 |
|
|
|
|
16 |
2
|
| Италия
|
Лига
|
Купа
|
Купа на Лигата
|
Общо
|
| 1989/90 |
Ювентус |
Серия А |
30 |
3 |
|
|
|
|
30 |
3
|
| 1990/91 |
Лече |
Серия А |
29 |
0 |
|
|
|
|
29 |
0
|
| 1991/92 |
Серия Б |
30 |
2 |
|
|
|
|
30 |
2
|
| Япония
|
Лига
|
Купа на Императора
|
Купа на Лигата
|
Общо
|
| 1993 |
Гамба Осака |
Джей Лига |
15 |
0 |
2 |
1 |
5 |
1 |
22 |
2
|
| 1994 |
32 |
6 |
0 |
0 |
3 |
1 |
35 |
7
|
| 1995 |
36 |
8 |
4 |
1 |
- |
40 |
9
|
| 1996 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0
|
| Шведия
|
Лига
|
Купа
|
Купа на Лигата
|
Общо
|
| 1996 |
Одеволд |
Алсвенскан |
5 |
0 |
|
|
|
|
5 |
0
|
| Италия
|
Лига
|
Купа
|
Купа на Лигата
|
Общо
|
| 1997/98 |
Корилиано Калчо |
Серия Д |
9 |
1 |
|
|
|
|
9 |
1
|
| 1998/99 |
Анани Фонтана |
Серия Д |
0 |
0 |
|
|
|
|
0 |
0
|
| Държава |
СССР
|
220 |
31 |
|
|
|
|
220 |
31
|
| Италия
|
98 |
6 |
|
|
|
|
98 |
6
|
| Япония
|
83 |
14 |
6 |
2 |
8 |
2 |
97 |
18
|
| Швеция
|
5 |
0 |
|
|
|
|
5 |
0
|
| Общо
|
406 |
51 |
6 |
2 |
8 |
2 |
420 |
55
|
Локомотив (Пловдив) (спортен директор)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}