Сегрегация

Сегрега́ция (на латински: segregatio — отделяне) – политика на принудително отделяне на определена група от населението. Обикновено се споменава като една от формите на Религиозна дискриминация и Расова дискриминация (отделяне на групи по расов или етнически признак). Различава се сегрегация де юре и де факто. Сегрегация де-юре, или административна сегрегация е била много разпространена в средните векове и през новото време в германските и англосаксонските страни, а също и в колониите им (Германия, САЩ, Британска империя, ЮАР, Австралия, Ирландия, Прибалтика и други), но практически изчезва след успехите достигнати от движението за правата на човека във втората половина на XX век и в наши дни се среща крайно рядко. В повечето страни, където някога е съществувала административна сегрегация, тя се поддържа де факто по расови, езикови, национални, религиозни признаци и не само на битово равнище, придобивайки нови, по-изтънчени форми (практика на червената черта). Така в САЩ успешно се поддържа системата на образователна сегрегация (вж. Исторически черни висши учебни заведения), районите за отдих, в търговския център, в различните учреждения и други. Възникват нови феномени: хиперсегрегация, ресегрегация и др. В различни варианти сегрегацията е била и е характерна и за източните страни и Северна Африка.

На Балканския полуостров политиката на национална и религиозна сегрегация има своите исторически корени далеч назад в историята на Османската империя. И в днешно време се наблюдава социален и икономически натиск за асимилиране на малцинствените народностни групи в националните държави, обособили се след разпадане й.

Сегрегация-отделяне, отлъчване от цялото.
Расова сегрегация - една от формите на расова дискриминация – изолиране на расови групи в отделни места и ограничение на правото им свободно да се придвижват, да сключват смесени бракове и др.