Направо към съдържанието

Св. св. Константин и Елена (Енидже Вардар)

„Св. св. Константин и Елена“
Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης
Църквата от север
Църквата от север
Карта Местоположение в Енидже Вардар
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоЕнидже Вардар
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияВоденска, Пелска и Мъгленска
Архиерейско наместничествоЕнидже Вардар
Тип на сградатапеткорабна базилика
Изграждане1906/1953 година
Статутдействащ храм
„Св. св. Константин и Елена“ в Общомедия

„Св. св. Константин и Елена“ (на гръцки: Ιερός ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης) е възрожденски православен енорийски храм в южномакедонския град Енидже Вардар (Яница), Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия.[1][2]

Храмът е построен в българската махала Варош в североизточната част на града в 1906 година от Ениджевардарската българска община на Българската екзархия под името „Св. св. Кирил и Методий“. В 1909 година дебърски иконописци, водени от Апостол Христов, изписват иконите на храма.[3]

След попадането на Енидже Вардар в Гърция след Балканските войни, храмът е прекръстен на „Св. св. Константин и Елена“.[1]

Първоначалната архитектурна форма на храма е трикорабна базилика с женска църква. В 1952 – 1953 година е преустроен в петкорабна базилика. Размерите на църквата са 25 m дължина, 17 m ширина и 8 m височина.[1][2] През 1988-1890 година на запад е направен нартекс. Покривът е на четири води с керемиди. Входовете са три - от запад, юг и север.[2] В северозападния ъгъл е пристроена камбанария. В дъното на северния и южния кораб има два параклиса.[1]

Във вътрешността корабите са разделени с дървени колони. Част от стенописите са дело на Христофанис Вуцинас и учениците му, а тези по пътеките са на зографите Кузоглу и Сарис – вдясно сцени от живота на Христос, а вляво на Богородица. Иконостасът е резбован, а иконите на него са дело на монаси от манастира „Свети Дух“ в Оропос. Преносимите икони са на М. Котикостас.[1]

  1. а б в г д Ιερός ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης // Η πόλη μας. Посетен на 12 септември 2016.
  2. а б в Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα // с. 41. Посетен на 16 януари 2020 г.
  3. Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род // Исторически преглед XLVII (1). 1991. с. 76-79.