Свобода или смърт (1903)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода или смърт.
| „Свобода или смърт“ „Свобода или смърть“ | |
 Брой № 9, Великден, 6 април 1903 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Начало | 10 февруари 1903 г. |
| Край | 21 април 1903 г. |
| Издател | ВМОРО |
| Главен редактор | Пейо Яворов |
| Помощник-редактор | Димитър Кирлиев |
| Език | български |
| Тираж | 41 на брой № 1 |
| Свобода или смърт в Общомедия | |
„Свобода или смърт. Бунтовен лист“ е български вестник, нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, излизал през 1903 година.
Вестникът е списван от поета революционер Пейо Яворов с помощник кукушанина Димитър Кирлиев. Вестникът се хектографира с помощта на желатин и излиза седмично в около сто броя.
Първият брой на вестника излиза на 10 февруари 1903 година като е подготвен по време на срещата на четите от Серския революционен окръг в Каракьой, а е отпечатан в Крушево. Кирил Николов Хаджиев твърди, че вестникът е подготвян в Лехово, под прякото ръководство на председателя на революционния комитет Никола Хаджиев в различни къщи на селото – при Папа Стоян, при Костадин и Никола Балеви, при Никола Хаджиев. Яворов живее при Хаджиев от февруари до Великден, когато държи слово в църквата на Лехово, след което се мести при Папа Стоян, където остава до Гергьовден.[1] Тиражът на първия е брой е 41 екземпляра.[2]
В уводната статия на брой №1 Яворов пише:
| „ | И тъй нека знаем длъжността си: работа без страх! Нека видим своя път: всякога напред! Нека помним и целта си: свобода или смърт! | “ |
От вестника излизат 12 броя – последният на 21 април 1903 година. В някои от броевете са отпечатани и стихове на Яворов като „Ден денувам – пътища потайни“, „Сън сънувах“ и други. [3]
Самият Яворов описва издаването на „Свобода или смърт“ в своите „Хайдушки копнения“:
| „ | През това време – април 1903 – вече три месеца аз „просвещавах“ народа в Турско, издавайки седмично по един брой от хектографическия лист „Свобода или смърт?“ – форматно почти еднакъв с малък, четиристраничен софийски вестник. От село на село, все така: потряба ли да напуснем едно място, аз – писача, и Мицо Кирилиев – преписвач, ние се измъкваме дебном с първи мрак и вземаме пътя към друга стряха – близка един или далечна единайсет часа. Един куриер напред, разклатил глава в широка и безшумна стъпка, развява срещу вятъра изтънелите криле на износен клашник и наподобява из тъмнината птица, която не може да хвръкне. Подир него аз и Мицо, огърнати в широки кепета, провесили манлихери зад рамо, току се препъваме из непознатия път и шепнем проклятия по царски адреси. А подир нас втори куриер води муле, натоварено с „печатарските“ ни принадлежности: тенекиена форма за разливане хектографическата смес, рибена туткал, глицерин, всевъзможни мастила, хартия – и най-после една-две бомби за в случай, че редакцията се озове натясно...
Вече настанени, ние залавяхме работа – грижите около „вестника“. Прегънат надве и сложил хартия на коляно, или изтегнат по гърди, аз пиша уводната статия и подавам едно по едно дребни листчета на Мица. Застанал на колене пред газов сандък, той преписва с хектографическо мастило върху голям лист, като извива мъченически врат и дъвче език. Някой от двамата куриери, които местния комитет туря в разположение на „редакцията“ още с присти-гането ни, седи на прага и кърпи цървули или дяла клечка. Но Мицовото перо захваща да провлача влакна от хартията и той ръмжи, чистейки го в късче плат, докато успее да нашари с мастило вред, дето го е прихапало да се почеше. Най-сетне писането ни омръзва— и разхождайки се един срещу други като вълци из клетка, ние подлавяме тихо някоя харамийска песен заглушавана от ударите на стана вън, дето работната домакиня е заседнала още призори. След почивката Мицо сяда отново пред сандъка, аз се изтягам по очи на земята и пак пишем... Уводната статия готова, следваше отдела „Революционна хроника“, после „Народни страдания“ най-сетне едно стихотворение – дълго колкото останалото място. В тоя ред „вестника“ се нагласяваше да служи повече за агитаторите, отколкото пряко на населението. Отхектографиран в стотина екземпляра – и при най-затруднителни обстоятелства, това биваше вече извършено към събота-неделя, – ние го пущахме понеделник заран по четирите македонски ветрища.[4] |
“ |
Вестникът информира за положението на българското население в Македония и особено в Серския революционен окръг, където се издава, като защитава преобладаващо българския характер на областта и се обявява против политиките на балканските държави Сърбия, Гърция и Румъния по Македонския въпрос и гръцката и сръбската пропаганда. По повод десетгодишнината на Вътрешната организация, вестникът смята, че тя влиза в нова фаза на развитие и приканва българите към решителна борба за освобождение. Вестникът е противник на Върховния комитет и на организираното от него Горноджумайско въстание през 1902 година и приветства разтурянето на комитета.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 7.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 243.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 109 – 110.
- ↑ Яворов, Пейо. Хайдушки копнения.
