Мина Котуански
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мина.
| Мина Котуански | |
 „Свети Мина със сцени от живота му“, икона от Тревненската школа, средата на XIX век, Тревненски музей | |
| великомъченик | |
|---|---|
| Роден | 285 г. |
| Починал | 309 г. |
| Почитан в | православната и католическа църква |
| Празник | 11 ноември |
| Мина Котуански в Общомедия | |
Свети великомъченик Мина Котуански е християнски светец, смятан за чудотворец. Смята се за покровител на семейството, както и за светец-воин. Празникът на свети великомъченик Мина, определен от Българската православна църква е на 11 ноември.
Житие
[редактиране | редактиране на кода]Мина е египтянин и потомствен християнин. Служи във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан през III – IV век. Впоследствие става отшелник. Мина е убит по време на Диоклециановите гонения, след като сам отива при местния управител и се провъзгласява за християнин и е измъчван по този повод. За място на погребението му се смята град Абу Мена, близо до Александрия в Египет, но също така като място на установяването на съхранение на мощите му, легендата за него сочи околността на кладенец, край бреговете на езерото Марют, известна като "Спирката на камилите", тъй като се твърди, че при опит да бъдат пренесени в Александрия от друго тяхно временно местонахождение камилата, на която били натоварени останките му се запряла на това място и не поискала на тръгне пак, както и всяка друга, на която ги прехвърляли, което се тълкува като станало по внушение свише.
Обители и храмове на свети Мина в България
[редактиране | редактиране на кода]- Обрадовски манастир „Свети Мина“ край София, в който се намират смятаните за чудотворни икони на Свети Мина и на свети мъченик Фанурий (27 август);
- Църква „Свети Мина“ в Кюстендил;
- Църква „Свети Великомъченик Минà“ в Кюстендил
- „Свети Мина“ в село Старчево, Петричко
- Параклис „Свети Мина“ във Велико Търново
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Жития на Светиите, Синодално издателство, С. 1991 г., с. 560
- Дочев Симеон, „Честит имен ден“ ИК „Християни“, С. 2002 г., с. 129