Свети Никола (Нови пазар)
| „Свети Никола“ Црква Св. Николе | |
 Църквата от изток | |
 | |
 Местоположение в Нови пазар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Нови пазар |
| Вероизповедание | Сръбска православна църква |
| Епархия | Рашко-Призренска |
| Изграждане | 1871 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ (на сръбски: Црква Св. Николе) е възрожденска православна църква в град Нови пазар, Сърбия. Част е от Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква. Църквата е обявена за паметник на културата.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е построена в 1871 година[2] от майстори от Дебърската школа. В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с триделно олтарно пространство, двускатен покрив и купол върху осмоъгълен барабан и квадратна основа. Принадлежи към типа сакрални сгради, издигани в Санджак през XIX век, без камбанария, тъй като районът все още е бил под властта на Османската империя. Фасадите са завършени с хармонично разпределени релефни профили, изработени от полихромен трахит. В декоративен смисъл се откроява западната стена на църквата, с портал, над който е изобразен покровителят на храма Свети Николай.[3]
Интериорът не е живописен, а от западната страна на наоса се издига просторна галерия женска църква с богато резбована преграда.[3]
Интериорът на църквата е обогатен с монументален иконостас от 1875/76 година, рисуван от братя Васил, Алексо и Теофил Гиновски от Галичник. Обхващайки цялата ширина на наоса, иконостасът напълно затваря гледката на изток и с вълнообразно разположение обикаля двата източни стълба на подкуполното пространство. Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.[3] Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиноски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век.[4]
Надпрестолният кръст е подписан „Коста Анасташiов“ от Крушево и датиран 24 февруари 1890 година.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква Св. Николе // Споменици културе у Србији. Посетен на 14 ноември 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ а б в Црква Св. Николе // Информациони систем непокретних културних добара. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на сръбски)
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 21. (на сръбски)
