Свети Николай (Челопеч)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Николай“ | |
 | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Челопеч |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Ловчанска |
| Архиерейско наместничество | Пирдопско |
| Изграждане | 1835 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Николай“ е възрожденска православна църква в пирдопското село Челопеч, България.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1835 година според надписа под патронната ниша над южния вход.[1] В 1856 – 1857 година дебранинът Давид Георгиев рисува в църквата. Съдейки по стила, негово дело са двете изображения в нишите над западния вход – Света Богородица Ширшая небес и над южния вход – Свети Николай, датирана отстрани 1856 година и вторично 1904.[2][3] Иконата на Иисус Христос, дело на Давид Зограф, е датирана 1857 година[4] и е на отделен проскинитарий.[5]
Отвътре църквата е изписана в 1948 година според многобройните ктиторски надписи. На места е открит и слой от 1902 година, а при реставрацията са открити частично и други стенописи от ХІХ век по северната и южната стена под тези от 1948 година. Добре запазени са само две композиции[5] – по средата на южната стена и в западната част на северната, както и една фигура на прав светец. Тези стенописи датират от втората половина на XIX век.[6]
На иконостаса има икони, които стилово могат да се отнесат към творчеството на учениците на Давид Зограф. Има предположения, че са на Иванчо Недялков от Макоцево, но е по-вероятно да са на Иван Стоянов Зографски от Мирково.[6][7] Може би той е и автор на стенописите в апсидата, които също са от втората половина на XIX век.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 20.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 21.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 839.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 575.
- ↑ а б Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 21.
- ↑ а б в Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 22.
- ↑ Из околностите на Челопеч // Списание 360. Посетен на 3 септември 2016.
