Направо към съдържанието

Свети Николай (Негован)

„Свети Николай“
Карта Местоположение в Столична община
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоНегован
ВероизповеданиеБългарска православна църква – Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Изграждане1886 г.
Статутдействащ храм
„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай“ е православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в софийското село Негован.

Надписът на червената плоча с подписа на Апостоланий Македонец
Надписът над западния вход

Строителството на храма започва в 1885 година. През есента на 1886 година църквата „Свети Николай“ е завършена и на 8 септември 1886 година е осветена от митрополит Партений.[1]

Отвън на северната стена на църквата върху червения пясъчник е издълбан и разчетен следния надпис:

НАСТОЯЩИТО ЗДАНИЕ БОЖЕСТВЕНИА ХРАМ СВ. НИКОЛА ... ИЗРАБОТ......... ОТ АРХИТЕКТОР АПОСТОЛАНИЙ МАКЕДОНЕ

На 22 май 2003 година Националният институт за паметници на културата обявява храма за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. В същата година църковният двор е ограден с масивна каменна ограда, украсена с декоративни платна, благодарение на дарения от населението и местни фирми.[1]

В 1885 година видните български зографи, представителите на Дебърската художествена школа Христо Благоев и Михаил Благоев работят в църквата „Свети Николай“ в Негован.[1][2] Стенописите в Негован покриват всички стени на църквата и макар да не са подписани, те много приличат на подписаните в Долнопасарелския манастир, а и имената на зографите са запомнени от стари църковни настоятели. Дело на двамата са и няколко иконостасни икони – на Свети Георги, Свети Димитър, Св. св. Кирил и Методий, Света Троца, както и апостолските и целувателните икони.[2]

  1. а б в Негованската църква „Свети Николай“ // Храм „Свети Седмочисленици“, 15 ноември 2009 г. Посетен на 31 август 2019 г.
  2. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 199.