Свети Мина (Солун)

Вижте пояснителната страница за други значения на Мина.

---

„Свети Мина“ Αγίου Μηνά
Общ изглед
Местоположение в дем Солун40.635664, 22.939616
Вид на храма	православна църква
Страна	Гърция
Населено място	Солун
Религия	Православна църква
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Солунска
Тип на сградата	трикорабна базилика
Изграждане	средата на XIX век
Статут	действащ храм
„Свети Мина“ в Общомедия

„Свети Мина, Виктор и Викентий“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Μηνά) е възрожденска църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.

Камбанарията на входа на двора

Църквата е разположена в югоизточната част на центъра на града, близо до морето, на кръстовището между улиците „Василевс Ираклио“ и „Йон Драгумис“. Църквата е спомената в житието на Свети Григорий Декаполит от първата половина на IX век. Вероятно е построена в раннохристиянската епоха – края на V – началото на VI век. В светогорските архиви има споменавания на храма от XI, XII, XIV и XV век. След османското завоевание на града храмът е от малкото, които не са превърнати в джамии. В 1569 година султан Селим II изважда шест колони от храма. В 1687 година по време на Морейската война храмът пострадва от бомбардировки от венецианската флота. В XVIII век храмът изгаря почти напълно и е възстановен в 1806 година по инициатива на търговеца Йоанис Кафтандзоглу, само за да пострада отново от голям пожар в 1839 година.

Сегашният си вид храмът получава при пълна реконструкция в средата на XIX век, ръководена от архитект Ралис Плюфас. В архитектурно отношение е типичната за епохата трикорабна базилика. Украсата във вътрешността е богата и има различни влияния включително и неокласицизъм и барок-рококо. Между 1890 и 1912 година е катедрална църква на Солунската епархия.

• 
  „Света Богородица Врефократуса“, Матеос Зограф (1815 – 1880), 1852 г.
• 
  „Христос Вседържител“, Матеос Зограф (1815 – 1880), 1852 г.
• 
  Вътрешността на храма