Св. св. Константин и Елена (Пазарджик)
- Вижте пояснителната страница за други значения на свети свети Константин и Елена.
| „Св. св. Константин и Елена“ | |
 | |
 Местоположение в Пазарджик | |
| Вид на храма | православен храм |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Пазарджик |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Пловдивска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Архитектурен стил | възрожденски |
| Архитект | Димитър Боянин |
| Изграждане | 1873 г. |
| Статут | действащ храм |
„Св. св. Константин и Елена“ е християнска църква в град Пазарджик, България, от Пловдивската епархия на Българската православна църква.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се до светофарите на Щаба.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1848 г. след издаване на султански ферман в Татар Пазарджик е построена църквата „Св. Костадин“. Главна заслуга за това има богатият и влиятелен търговец хаджи Раде Куркударов и неговият баща хаджи Илия Стаматович, който е заплатил десетина лири за издаване на разрешението за строеж на църквата. Храмът е бил построен от дърво и първи свещеник е бил отец Георги Николов. Още преди да бъде построена църквата в двора ѝ на 8 ноември 1847 г. отваря второто училище в града.[1]
На 20 септември 1866 г. църквата изгаря. Родолюбиви българи започват да събират помощи за построяване на нова масивна църква. За главен майстор е нает брациговския строител Димитър Боянин, на когото са платени 6233 гроша. Храмът е завършен през 1873 г.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Архитектурата на църква представлява трикорабна базилика като корабите са отделени с по седем масивни колони, свързани с арки.[1]
Вътрешното оформление на храмът се характеризира с дървен иконостас без резба, с един престол, оформен с дървен, резбован с традиционни мотиви-лозови листа, гроздове и цветя балдахин.
Храмът има оригинални стенописа със следните сцени: Христос Вседържател, Деветте ангелски чинове, Възнесение Христово и др. Повечето от иконите са изписани от зографите: Константин Хаджиангелов Беловский и от Стефан Андонов, последователи на Станислав Доспевски.
Храмът е осветен на 23 октомври 1890 година от епископ Партений Велички.
Храмов празник – 21 май. Това е денят на Светите равноапостоли Константин и Елена, който официално е празник на града.[1]
