Свети Илия (Съчево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
„Свети Илия“ „Свети Илија“ | |
Общ изглед | |
Местоположение в Съчево | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Съчево |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Струмишка |
Архиерейско наместничество | Струмица |
Изграждане | 1870 година |
Състояние | действащ храм |
„Свети Илия“ в Общомедия |
„Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Съчево (Сачево), Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е изграден в 1870 година в центъра на селото.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с открит трем от юг и запад.[2] Трите кораба са разделени с четири двойки колони.[3] На западната двойка колони в църквата под галерията са изписани концентрични ромбовидни мотиви в бордо, охра и сина тоналиност, в чиято среда е изписан букет цветя. В допълнение към геометричните мотиви, преобладават флорални мотиви, листа, лози с гроздове, гирлянди и други подобни, които се увиват спираловидно около тялото на колоната. Срещат се червени дантелени ленти, в центъра на които са нанизани перли, а между тях са изрисувани разкошни розови издънки или разлистени лози с гроздове в сини и румени тонове. Капителите са проста обърната пресечена пирамида,[4] а тези под галерията са обърнат пресечен конус.[5]
Храмът е с равен дървен таван на трите кораба.[3] Автентичният таван е унищожен при ремонт и е измазан. Таванът на средния кораб е касетиран с малки квадратни полета. Дървеният профил, с който са оформени касетите, е бил боядисан автентично в бордо нюанс, а самите полета последователно в охра и синьо; в центъра им е била нарисувана бяла осемлъчева звезда. На равния таван на централния кораб в кръгъл медальон е изписано допоясно изображение на Иисус Христос Вседържител, което обикновено се изписва в купола.[5]
На запад е пристроена камбанария.[2] Апсидата на изток е единична, неразчленена и без декорация.[6] Над апсидата е поставен прозорец от каменна пластика, съставен от централен по-голям окулус, към който от горната и от долната страна са свързани два по-малки кръгли отвора.[7] Отстрани на централния прозоречен отвор има два по-малки кръгли.[8]
Иконопис
[редактиране | редактиране на кода]В 1880 година храмът е изписан от струмишкия зограф Григорий Пецанов, който рисува икони и живопис - сцени от Христовото житие в централния кораб и портрети на евангелистите в медальони над стълбовете.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219. (на македонска литературна норма)