Свети Димитър (Чебрен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ „Свети Димитар“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Новаци | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Чебрен |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Битолско |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
„Свети Великомъченик Димитър“ или „Свети Димитрий“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитар“, „Свети Димитриј“) е средновековна църква в Северна Македония, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. „Свети Димитър“ е главната манастирска църква на Чебренския манастир. В миналото тя е доста богата и грандиозна църква в комплекса. Днес тя е възстановена, но в по-малки размери, а нейният иконостас датира от XV век и е обновен в XIX век.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата не е добре проучена и не е известен периодът на изграждането ѝ. В историографските прегледи на средновековните църкви и манастири само се споменава.[3]
Църквата произхожда от първите десетилетия на XIV век.[2] През втората половина на XIV век в Прилепско и Пелагония действа монашеската зографска тайфа на митрополит Йоан Зограф и брат му йеромонах Макарий, но все още няма информация кой е изографисал църквата, тъй като живописта от този период не е запазена.[4] През XVI век Охридската архиепископия изпада в тежка политическа и икономическа ситуация, така че архиепископ Гавриил Охридски, заедно с пелагонския и прилепския митрополит, пътува до Русия, за да търси финансова и друга помощ от руския цар Фьодор Иванович. Поисканата от тях парична помощ е предназначена за подпомагане на изтощеното християнско население и за възстановяване на църквите и манастирите, което означава, че църквата е възстановена с усилията на архиепископа и местните епископи.[5] Днес църквата е преустроена с по-малки размери върху основите на стария храм, като от първоначалната сграда е запазена централната дълбока апсида.[4]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Сградата на църквата е с правоъгълна основа с централна дълбока апсида от източната страна, която е преустроена върху ранновизантийската през XIV век с размери 2,4 m и част от източната стена.[4] Входът е от западната страна. Вътре в църквата има иконостас, който произхожда от XV век и е реставриран през XIX век.[1] Църквата е изградена от камък и е покрита с дървен покрив, над който има покрив от керемиди.
Живопис
[редактиране | редактиране на кода]
Няма данни кога е изписана църквата и това не може да се определи дори чрез хронологична съпоставка.[4] Иконографията на запазената живопис обаче води до извода за нейната прилика с живописта на църкви от ХV век като църквата „Света Богородица Елеуса“ в село Нивици в Голем Преспа от 1451/1452 година, църквата „Свети Илия“, църквата „Възнесение Христово“ край село Вишни край Струга и други. Следователно може да се предположи, че живописта в апсидата може да е от периода, когато църквата е построена над ранновизантийската, тоест през първата половина на XIV век. Днес живописта е изключително занемарена, избеляла и замърсена.[6]
В олтарното пространство е запазена живопис от ХVІ век, когато църквата е реставрирана и изписана отново.[4] От изписаната повърхност в апсидата долната част на цокъла е непълно запазена. Освен това са запазени няколко правоъгълни полета, обрамчени с тъмносив цвят, а в полетата има белезникава основа, върху която са изрисувани букети от червени и светлосини цветя. Над цокъла в първата зона е изобразена сцената „Поклонение на жертвата“, вероятно с архиерейската свита на Свети Григорий, Василий Велики, Йоан Златоуст и ангел. Сцената „Поклонение на жертвата“ започва да се изобразява от времето на назначаването на архиепископ Лъв I Охридски в 1037 година, период на неговите христологични дебати с римското духовенство. Поклонението на жертвата е символичен начин за представяне на Евхаристията, тоест алюзията към Тайната вечеря, която установява акта на приемане на Исус Христос като евхаристийна жертва. В края на краищата това е евхаристийна сцена, която е произлиза от темата за службата на Свети Василий Велики и по-късно става редовно съдържание в долната зона на апсидата във византийските църкви. Фигурите от живописта не са напълно запазени. Във втория пояс е показана сцената „Причастие на апостолите“, където Иисус е представен как се причастява с вино отляво и хляб от дясно. В горната част над всеки светец е изрисувана дъгообразна рамка с червен цвят, напомняща иконостасните епистили от XVI-XVII век. От третата зона в сферата на апсидата е запазена малка част от живопис с неясна сцена - вероятно е изображение на Дева Мария с Иисус. Зоните са разделени с тъмночервена ивица от 5 cm.[7]
Поради лоша видимост е невъзможно да се различат всякакви подписи, надписи и дори не може да се направи по-прецизен анализ на рисунката и използваната цветова палитра. Техниката на рисуване вероятно е фреско. Облеклата и фигурите са рисувани предимно в жълтоа охра, кафяви, оранжеви и белезникави тонове, а основите са боядисани в парижко синьо в първата зона, ултрамарин във втората зона в горните части и жълта охра в долните части. Фигурите на светците са внимателно обработени, особено фигурата на ангела и Иисус Христос с подчертана експресия на охра, кафяви и меки маслинени тонове, характерни за старовизантийския стил. Дрехите са графично драпирани в светли и тъмни тонове на избрания цвят, за да покаже пищната драперия чрез маркиране на светли и сенчести зони.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Црква „Св. Димитрија“ Чебрен // Крале Марко. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ а б Макриевска, Оливера. Експертски извештај за историските знаменитости во општина Новаци // Проект „Жива историја — жива природа“. с. 11. Посетен на 28 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 180.
- ↑ а б в г д Макриевска, Оливера. Експертски извештај за историските знаменитости во општина Новаци // Проект „Жива историја — жива природа“. с. 12. Посетен на 28 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Макриевска, Оливера. Експертски извештај за историските знаменитости во општина Новаци // Проект „Жива историја — жива природа“. с. 14. Посетен на 28 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Макриевска, Оливера. Експертски извештај за историските знаменитости во општина Новаци // Проект „Жива историја — жива природа“. с. 14 - 15. Посетен на 28 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Макриевска, Оливера. Експертски извештај за историските знаменитости во општина Новаци // Проект „Жива историја — жива природа“. с. 15 - 16. Посетен на 28 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Макриевска, Оливера. Експертски извештај за историските знаменитости во општина Новаци // Проект „Жива историја — жива природа“. с. 16. Посетен на 28 юни 2023. (на македонска литературна норма)
