Направо към съдържанието

Свети Димитър (Литохоро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
Aγίου Δημητρίου
Църквата от изток
Църквата от изток
Карта Местоположение в Дион-Олимп
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоЛитохоро
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияКитроска, Катеринска и Платамонска
Тип на сградататрикорабна базилика
Изграждане1762/1894 година
Статутдействащ храм
„Свети Димитър“ в Общомедия

„Свети Димитър“ (на гръцки: Aγίου Δημητρίου) е православна църква в Литохоро, Егейска Македония, Гърция, част от Китроската, Катеринска и Платамонска епархия.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена в западния край на градчето и е един от двата му енорийски храма заедно със „Свети Николай“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местната традиция храмът е съществувал в първата половина на XVI век, когато в 1530 година в Литохоро пристига Свети Дионисий и се насочва към планината, където основава манастир. В 1760 година е възстановен като по-голяма сграда. В 1878 година по време на Литохорското въстание храмът е обстрелван и частично опожарен от османците. Възстановен и открит е отново в 1894 година,[1][2] като формите му не са много далече от оригиналните.[2]

В 1996 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с три основни фази на строителство. Декоративните елементи са еклектични и неокласически.[1]

„Свети Дионисий“[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис в параклиса „Свети Дионисий Олимпийски“
Входът на параклиса „Свети Дионисий Олимпийски“

В 1762 година, две години след второто възстановяване на църквата, в югоизточния й край е издигнат параклисът „Свети Дионисий Олимпийски“. Представлява малка едностайна сграда-параклис, пристроена към църквата „Свети Димитър“. Параклисът оцелява непокътнат от голямата катастрофа от 1878 година и стенописите и иконите му от XVIII век са запазени в оригиналния си вид, в много добро състояние. Ктиторският надпис не споменава зографа на стенописите, но споменава Хаджи Михаил, Николаос Рейзис и „други корабособственици“. Иконографската програма е ограничена главно до житието на Свети Дионисий Олимпийски. Йоанис Цюрис смята, че стенописите наподобяват тези на известния зограф поп Теодор.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11002/332/2-1-1996 - ΦΕΚ 177/Β/19-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014.
  2. а б в г Μασταγκάς, Σωτήρης. Τέχνη και Βυζαντινή Αρχαιολογία - Το παρεκκλήσι του αγίου Διονυσίου στο Λιτόχωρο // Faretra.info Ηλεκτρονική Εφημερίδα της Ημαθίας, 22 Αυγούστου 2019. Посетен на 6 февруари 2022 г. (на гръцки)