Свети Димитър (Литохоро)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ Aγίου Δημητρίου | |
 Църквата от изток | |
 Местоположение в Дион-Олимп | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Литохоро |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Китроска, Катеринска и Платамонска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1762/1894 година |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
„Свети Димитър“ (на гръцки: Aγίου Δημητρίου) е православна църква в Литохоро, Егейска Македония, Гърция, част от Китроската, Катеринска и Платамонска епархия.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена в западния край на градчето и е един от двата му енорийски храма заедно със „Свети Николай“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местната традиция храмът е съществувал в първата половина на XVI век, когато в 1530 година в Литохоро пристига Свети Дионисий и се насочва към планината, където основава манастир. В 1760 година е възстановен като по-голяма сграда. В 1878 година по време на Литохорското въстание храмът е обстрелван и частично опожарен от османците. Възстановен и открит е отново в 1894 година,[1][2] като формите му не са много далече от оригиналните.[2]
В 1996 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с три основни фази на строителство. Декоративните елементи са еклектични и неокласически.[1]
„Свети Дионисий“
[редактиране | редактиране на кода]
В 1762 година, две години след второто възстановяване на църквата, в югоизточния й край е издигнат параклисът „Свети Дионисий Олимпийски“. Представлява малка едностайна сграда-параклис, пристроена към църквата „Свети Димитър“. Параклисът оцелява непокътнат от голямата катастрофа от 1878 година и стенописите и иконите му от XVIII век са запазени в оригиналния си вид, в много добро състояние. Ктиторският надпис не споменава зографа на стенописите, но споменава Хаджи Михаил, Николаос Рейзис и „други корабособственици“. Иконографската програма е ограничена главно до житието на Свети Дионисий Олимпийски. Йоанис Цюрис смята, че стенописите наподобяват тези на известния зограф поп Теодор.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11002/332/2-1-1996 - ΦΕΚ 177/Β/19-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014.
- ↑ а б в г Μασταγκάς, Σωτήρης. Τέχνη και Βυζαντινή Αρχαιολογία - Το παρεκκλήσι του αγίου Διονυσίου στο Λιτόχωρο // Faretra.info Ηλεκτρονική Εφημερίδα της Ημαθίας, 22 Αυγούστου 2019. Посетен на 6 февруари 2022 г. (на гръцки)
