Свети Атанасий (Долно Дупени)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ „Свети Атанасиј“ | |
 Царските двери, I половина на XVII век | |
 Местоположение в Долно Дупени | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Долно Дупени |
| Посветен на | Атанасий Велики |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Ресенско |
| Изграждане | XVII век |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Атанасий“ в Общомедия | |
„Свети Атанасий“ или „Свети Атанас“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј“, „Свети Атанасие“) е възрожденска църква в село Долно Дупени, Преспа, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3]
Намира се на два километра източно от селото, в местността Горно село. Църквата е консервирана.[4] Представлява еднокорабна сграда от необработен фугиран камък с полукръгла апсида на изток. Само около вратата от южната страна има обработени каменни блокове, формиращи засводения вход.[1] Вътрешността - нартекса, южната и северната стена на наоса и олтарното пространство са изписани в 1864 година от неизвестни майстори според запазения надпис от вътрешната страна над южния вход. Под стенописите от XIX век се виждат по-стари, вероятно от XVII век, най-ясни в горната зона на източната стена на олтарното пространство. Иконите от иконостаса са от XVII, XVIII и XIX век[1] и са защитени като паметници на културата.[4][5] Иконите от XVII век и царските двери вероятно са дело на майстори от Линотопската художествена школа и се свързват с по-стария живописен слой.[6][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 23. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 160.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 19. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ а б Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 28 февруари 2014 г.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 161.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 163 - 164.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 20. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
