Свети Атанасий (Босилово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
„Свети Атанасий“ „Свети Атанасиј“ | |
Общ изглед | |
Местоположение в Босилово | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Босилово |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Струмишка |
Архиерейско наместничество | Струмица |
Изграждане | 1842 година |
Състояние | действащ храм |
„Свети Атанасий“ в Общомедия |
„Свети Атанасий“ или „Свети Атанас“ (на македонска литературна норма: „Свети Атанасиј“, „Свети Атанас“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Босилово, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е построен в 1842 година.[1][2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба са разделени с пет двойки колони, като централният кораб е покрит с манастирски свод.[3] Капителите са проста обърната пресечена пирамида.[4] Таванът е касетиран. Полетата са оцветени в бордо и сини тонове, а рамката е позлатена. На равния таван на централния кораб в овален медальон е изписано допоясно изображение на Иисус Христос Вседържител, което обикновено се изписва в купола.[5] Медальоните в централния кораб са допълнени от радиално подредени позлатени дървени пръчки, резбовани, които създават триизмерен ефект, подчертан чрез контраста на златните им отблясъци на тъмния фон.[6]
Апсидата на изток е единична, неразчленена и без декорация.[7] Над нея има фитоморфна кръстовидна мандорла (четирилистна детелина), фланкирана от два отвора с вид на запетайки.[8]
Във вътрешността стълбовете, разделящи трите кораба са измазани, а капителите и арките са позлатени и изписани.[4]
Иконопис
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изписана в 1856 година от дебърския майстор Андон Петров от Гари.[9][10]
Васил Драгомиров, учител в Босилово в учебната 1903 - 1904 година пише:
„ | То [Босилово] броеше около 80 семейства... В селото имаше само един чифлик, откъдето селяните се снабдяваха с обработваема земя и дворове. Селяните се деляха на българи и гъркомани. Черквата „Св. Атанас“ бе затворена от девет години. Гъркоманите знаеха, че ако черквата се отвори, тя ще бъде само българска, защото българите имаха свещеник в селото, а гъркоманите нямаха... Тогава се яви едно трето мнение: черквата да се отвори и да се редуват българи и гъркомани. Тоя ред продължи три месеца, докато гръцкият свещеник отказа да идва в селото и черквата остана на българите.[11] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 155. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 213. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 156. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 218. (на македонска литературна норма)
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 156.