Света Троица (Мокране)

„Света Троица“ Храм Свете Тројице
Изображение на Иисус Христос, около 1874 година
Местоположение44.156111, 22.546389
Вид на храма	православна църква
Страна	Сърбия
Населено място	Мокране
Вероизповедание	Сръбска православна църква
Епархия	Тимошка
Архиерейско наместничество	Неготинско
Архитект	Петър Николов
Изграждане	1869 – 1872 година
Статут	действащ храм

„Света Троица“ (на сръбски: Храм Свете Тројице) е възрожденска православна църква в неготинското село Мокране, североизточната част на Сърбия. Част е от Тимошката епархия на Сръбската православна църква.

История

Мокране се споменава за пръв път в австрийски източници от XVIII век, които казват, че жителите му живеят предимно в землянки. Дървена църква в селото е построена педи 1833 година. От тази църква е запазен антиминс, осветен през 1836 година от епископ Доситей Тимошки. Строежът на новата църква започва в 1869 година и завършва на Петровден в 1872 година. Финансиран е с дарения и пари от Радуевска община. Църквата е дело на строителната тайфа на майстор Петър Николов, чието дело са и църквите „Възнесение Господне“ в Раяц (1870), „Света Троица“ в Роглево (1873) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874).

Архитектура

Църквата е висока 13 m, а с камбанарията – 23 m. В архитектурно отношение е еднокорабна, триконхална сграда, с притвор от западната страна, над който се издига двуетажна камбанария, завършена с луковична шапка. От северната и южната страна на централната част на наоса има издадени правоъгълни хорови ризалити, а от източната страна на сградата има композитна седмостранна апсида.

Църквата е изградена от правилни каменни правоъгълни блокове, с видими хоросанови спойки. Покрита е с керемиди. Фасадните повърхности са съчленени с ъглови корнизи, первази и назъбен покривен корниз. От западната и северната страна на сградата има декорирани портали, а по южната, северната и източната стена са разположени дванадесет равни, сводести прозореца.

Западната фасада на сградата се отличава с подчертано използване на декоративна архитектурна пластика. Фасадното платно е дефинирано от правоъгълно поле, което е продължено от трапецовиден фронтон, ограден от профилиран покривен корниз. Фасадата е разделена на три сегмента. В средния е входът, украсен с флорално-геометрични мотиви, над който е разположена плитка барокова едикула. В страничните сегменти на фасадата, под назъбения корниз, има по-малки полукръгли полета, покрити с плитка каменна рамка. Този мотив се среща и непосредствено над едикулата, като в него, за разлика от страничните, изпълнени със стенописи, е разположен кръгъл прозорец – окулус. Западният портал е с правоъгълна форма, в която е вписана полукръгла двукрила врата. Рамката на портала е леко изпъкнала и чрез многоетажната профилировка преминава в четвъртините, фланкиращи входния отвор. Капителите на четвърт колоните са прости и без украса. Полето над входа, получено чрез изваждането на полукръглия отвор от правоъгълната повърхност на портала, е украсено с флорални мотиви, вписани в геометрични фигури – триъгълници и четириъгълници. Едикулата, дефинирана от чифт пиластри и композитен тимпан, се поддържа на портала от плитък спирален преход. Базите и капителите на пиластрите на едикулата са детайлизирани и профилирани, а в центъра на тимпана върху основата е вписан релефен кръст. В централното поле на едикулата е изписана Светата Троица.

Северният портал се състои от две хоризонтални полета, оградени с двойка масивни полуколони. Долното поле – входът – е реализирано по подобие на западния портал, но с по-изразителен профил и чисто флорален деократизъм. В горното поле е изписана фигурата на Свети Николай. До рисуваната ниша от лявата и дясната страна има ивици флорална украса.

Апсидата на църквата е без особена украса. Тя е белязана от назъбен тавански корниз, ъглови корнизи, както и перваза на прозореца, но благодарение на ефектната градация на масите се постига много драматично впечатление.

В интериора има висок амвон, епископски трон с масивна митра над него и специално украсени проскинитарии за икони. Споменатите елементи са резбовани и изрисувани.

Живопис

Стенописи

Изображение на Бог Отец над олтарния травей

Стенописите в църквата са дело на дебърските майстори Нестор Траянов и Пане Гюрчинов. Дебрани, които изписват и църквите в Раяц, Роглево и Кобишница, влизат в конфликт с епископ Евгений Тимошки, който остро осъжда живописта в Мокране, като не отговоряща на модерния вкус. Дебърските майстори пък го обвиняват пред населението, че иска да ги покатоличи и да остави „швабите“ да рисуват икони по църквите.

В полукалота на олтарната апсида е изобразена Богородица Ширшая небес. Тя е представена в седнало положение, с протегнати ръце и с Христос в скута. В правоъгълните арковидни полета между прозорците са изобразени отците на църквата и литургистите, а именно: Свети Николай Мирликийски, Свети Василий Велики, Свети Йоан Златоуст, както и Свети Григорий Богослов. В нишата на проскомидията е изписан евхаристийният Христос в потира, който благославя с две ръце, а в скута му е отворено Евангелие. В нишата на диаконикона е представен Свети архидякон Стефан. На корема на олтарната арка е сцената на Благовещението, докато от вътрешната страна са изобразени пророк и цар Соломон, всевиждащото око Господе в горната част на арката, както и пророкът и цар Давид от другата страна. В наоса, върху свода над солея, е изобразен Бог Отец, обкръжен от надпис. В страничните правоъгълни полета са представени евангелистите. В следващата сцена е показан Христос Вседържител. Отстрани, към стените са композициите Рождество Христово и срещу нея Кръщение Христово. В третия травей е представен Христос Емануил в светлина и слава, държащ в ръцете си отворено евангелие.

Отстрани са изобразени сцените Преображение Христово и Възкресение Христово. В четвъртия травей е крилата допоясна фигура на Свети Йоан Предтеча. Благославящият пророк държи в ръката си свитък. Отляво и отдясно са изправени фигури на пророци със свитъци по двама: пророк Захария и пророк Исая и отсреща Даниил и Йезекиил. В горната част на свода на северния певник е представен в цял ръст Христос Велик архиерей, който благославя с протегнати ръце. Под него странично са изобразени св. Кирил и св. Методий, а между тях има развит свитък с изписани букви от азбуката. На свода на южния певник е всевиждащото око Господне, а отдолу, като противоположност на светците срещу тях, са представени Свети Сава Сръбски и Свети Симеон Мироточиви Сръбски. На северната стена на храма са изобразени светите апостоли Петър и Павел. С макет на храма между тях, те са представени според емблематичния модел на апостолската хармония. В галерията, традиционно женска църква, са изобразени Света преподобна майка Параскева и Света Неделя.

Иконостас

Иконостасът също е дело на майсторите Нестор и Пане. Представлява висока олтарна преграда, разделена на четири зони. Конструкцията е дървена, резбована и бароково рисувана, типична на южните Балкани. Това сочат формата на иконостасната конструкция, която не е права, а вдлъбната в централната част, което създава впечатление за градация на иконостасните зони, след това богато изсечените и позлатени царски двери, както и големият кръст с инструментите на страданието на върха на конструкцията, използването на ярки цветове, рисувана флорална украса, евхаристийна лоза, херувимски глави и двуцветни усукани колони, с фронтон, боядисан с акантови листа. Според конструкцията Мокранският иконостас може да се класифицира като една от първите творби на дебрани в североизточна Сърбия, по-скоро под влиянието на балканските традиции както в замисъла на пространството, така и в разбирането на самата преграда и нейната украса.

В зоната на цокъла върху четири полета в овални картуши са изобразени пейзажи. Централният мотив са стволовете на дърветата, които препращат към небесната обител на светците. Фонът на тези медальони е мраморно зелен. Зоната на царските икони започва с Коронацията на Богородица, над която са Бог Отец и Христос, а над тях гълъбът на Светия Дух. След тази икона, на дверите на проскомидията, като пазител, който бди над светата тайна, е изобразен Свети Архангел Михаил. В ръцете му има мундус. На следващата икона е изобразена Света Богородица с Христос Емануил. На царските двери е Благовещението в медальони. В горната зона на дверите в овални медальони на син фон са изобразени Светите пророци и царе Соломон и Давид. Престолната икона на Христос го показва като допоясна фигура, която благославя с отворено евангелие. На дяконските двери е представен свети Сава, който благославя в архиерейски одежди с отворено евангелие. Редът от царски икони завършва със Свети Йоан Кръстител, изобразен като крилат кефалофор, с обичайните евангелски атрибути.

Втората зона на иконостаса се състои от двойки светци, изобразени като цели фигури. Тази поредица започва с иконата на Светите врачи Козма и Дамян. Следват Светите воини Теодор Стратилат и Теодор Тирон. Третата икона съдържа изображение на Свети цар Константин и императрица Елена със Светия кръст голям и плосък. Централната икона над царските двери е Съборът на св. архангел Гавриил. Архангелите Михаил, Рафаил и Гавриил са показани, държащи шестолъчна звезда, Еонът на бъдещата слава, в който предвечният Христос е като крилат Логос, който благославя.

След това е редът на светците с иконата на св. Атанасий Александрийски и св. апостол Яков, брат Господен. Следва иконата на Светите мъченици Пантелеймон и Трифон. Този ред завършва с икона, изобразяваща Светите великомъченици Георги и Димитър.

Четвъртата зона на иконостаса се състои от апостолския ред с Христос в средата. Редът започва с Яков, следван от Тома, Симон Зилот, Лука, Матей и Петър. В средата е Исус Христос Вседържител. Редът продължава с Павел, Юоан, Марк, Андрей, Вартоломей и Филип.

Иконостасът завършва с триъгълен фронтон, изписан с акантови цветове. Впоследствие върху него е поставена иконата на Тайната вечеря. Върхът на фронтона е завършен с кръст с Разпятието, със символите на евангелистите в ъглите. Отляво и отдясно в медальони са образите на Богородица и Свети Йоан. Кръстът е заобиколен от инструменти на страдание, копие и гъба, а в подножието му са два дракона, символи на силите на ада, смъртта и дявола, които Христос побеждава с жертвата на кръста.