Възнесение Господне (Раяц)

„Възнесение Господне“ Храм Вазнесења Господњег у Рајцу
Църквата от запад
Местоположение44.094167, 22.556667
Вид на храма	православна църква
Страна	Сърбия
Населено място	Раяц
Вероизповедание	Сръбска православна църква
Епархия	Тимошка
Архиерейско наместничество	Неготинско
Архитект	Петър Николов
Изграждане	1870 година
Статут	действащ храм
„Възнесение Господне“ в Общомедия

„Възнесение Господне/Христово“ (на сръбски: Црква Вазнесења Господњег у Рајцу) е възрожденска православна църква в неготинското село Раяц, североизточната част на Сърбия. Част е от Тимошката епархия на Сръбската православна църква.

Местоположение

Църквата е построена в центъра на селото.

История

В края на XVIII век преселници от Косово пристигат в местността Руевица и по-късно образуват селата Раяц и Роглево. Подобно на околните села в XIX век в Раяц съществува дървена църква. В 1870 година на нейно място е построен сегашният храм. Църквата е дело на строителната тайфа на майстор Петър Николов от Архангел, Кичевско, чието дело са и църквите „Света Троица“ в Мокране (1872), „Света Троица“ в Роглево (1873) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874). Четирите сгради имат еднаква архитектурна концепция с малки разлики.

Архитектура

Екстериор

Църквата от югозапад

Църквата в архитектурно отношение е еднокорабна засводена сграда, с олтарна апсида от изток и притвор с двуетажна камбанария от запад. Вътрешността на наоса е разделена на четири полета с пиластри и е покрита с полукръгъл свод. Източният травей е подчертан от плитки певници. В източния край църквата завършва с тристранна апсида отвън и отвътре, в пространството на която покрай северната и южната стена са разположени ниши за проскомидията и диаконикона. В средата на апсидата е нишата на епископския трон, както и две по-малки странични ниши. В олтарното пространство е поставена каменна маса, която лежи върху стълб. Певникът е отделен от наоса в западната част на църквата с врата и масивни колони, които поддържат основата на галерията.

Фасадата на църквата е покрита с камък от Роглево, Тамнич и Ласково. Фасадното платно е разделено от висок профилиран цокъл, над който се издига стенната маса, оформена от дялани правоъгълни каменни блокове, споени с варов разтвор. Равнината на фасадата е завършена с мансарден корниз, оформен от фриз от слепи аркади. Покривът е двускатен и покрит с керемиди, а трансептът на певника е трискатен. От запад фасадата е завършва с камбанария. Разделена е на три части, от които изпъква централната, към която е долепена камбанарията. Високата двускатна стена, която скрива покрива на църквата отпред, е с трапецовидна форма и стъпаловидно профилирана, а фризът от слепи аркади е свързан хоризонтално с таванския корниз. Западният портал е изграден от два кубични пиедестала, които носят пиластри, завършени с архиволта. Над него е разположено правоъгълно поле, завършено трапецовидно, следващо формата на фронтона, в което е изписана сцената Възнесение Христово. В сегмента над него има трилистник в каменна пластика, над който е окулусът, а отстрани има две слепи арковидни ниши. На южната фасада има още един портал, който е решен по подобие на западния, с тази разлика, че полето с рисувано изображение и релефен кръст е покрито с вълнообразен каменен завършек. Правоъгълните прозоречни отвори следват разположението на травеите и са окръглени с профилирана рамка, а самите прозорци са тесни, високи и засводени. Камбанарията е с квадратна форма, тухлена и измазана. На първия етаж има моносвети, а на втория – глухи ниши над тях. Покрита е с четирискатен покрив, завършен с кръст.

Интериор

Покрай страничните стени на наоса са разположени стасидии за вярващите, с опростени барокови форми, боядисани в кафяо и с мраморизирани гърбове. Пред южния певник върху тристепенен постамент са поставени архиерейският и владетелският трон. Над архиерейския трон, който е поставен по-близо до олтара, има икона с изображение на Свети Сава Сръбски, представен като цяла фигура в архиепископски одежди. Над иконата е изобразен гербът на Княжество Сърбия, кръст с очила, заобиколен от венец от дъбови и маслинови клонки, поставен върху мантия от хермелин. Отгоре има архиерейски жезъл, над който има митра. Над владетелския трон има икона с изображение на Свети цар Урош, както и герба на Княжеството, над който им крива сабя, кръстосана с владетелски жезъл, а над нея корона. Троновете са разделени един от друг с канелирана колона, флорално украсена на основата и капитела. Дърворезбата е боядисана в злато, а останалата част е в същия кафяв цвят като стасидията.

Певникът е полукръгъл и стените са покрити с парапетни панели, съставени от правоъгълни полета с по една седалка. В храма има два проскинитария с необарокови крака. Подът на църквата е настилан с камък, а върху солеята е поставена каменна розета, маркираща амвона. Пространството на наоса е осветено от полилеи, първият от които е изработен от ламарина и украсен с акантови листа и метални реснички, вторият също е излят от метал, докато третият е от лято стъкло, украсен със стъклени сълзи и мъниста, с повреден и нечетлив надпис. Пред иконостаса има два свещника от ковано желязо.

Живопис

Стенописи

Христос Вседържител и Светата Троцица на двата травея

Стенописите са изписани от дебърските майстори Нестор Траянов и Пане Гюрчинов. Дебрани, които изписват още „Света Троица“ в Мокране (1872), „Света Троица“ в Роглево (1873) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874), влизат в конфликт с епископ Евгений Тимошки, който остро осъжда живописта им като неотговоряща на модерния вкус. Дебърските майстори пък го обвиняват пред населението, че иска да ги покатоличи и да остави „швабите“ да рисуват икони по църквите. Дебърските майстори носят в североизточна Сърбия левантинската барокова иконописна традиция и програмното разбиране на православния иконостас като отворена структура.

Стените на църквата са измазани в бяло, като рисувани композиции има само по сводовете и в олтарната апсида. В полукалота на апсидата на олтарното пространство е изобразена Богородица Ширшая небес. Тя е представена на трон от облаци, поддържан от херувими, с Младенеца Христос в скута си, в протегнатата си дясна ръка държи скиптър, подобен по форма на този на владетелския трон в църквата. Христос, седнал в скута на Богородица, благославя с дясната си ръка, а в лявата си ръка държи мундус, увит в златна лента с кръст на върха. Около главата на Богородица са има светлинни лъчи, а тя е заобиколена от мандорла. Вдясно от нея, върху облаците, е изобразен Архангел Михаил, който държи с дясната си ръка разгънат свитък, а с лявата си ръка сочи пророка и цар Давид, който държи свитък. От лявата страна на облаците е показан Архангел Гавриил с разгънат свитък, който сочи с дясната си ръка към пророка и цар Соломон, държащ в дясната си ръка разгънат свитък. Фонът е в синьо, а композицията е обрамчена с декоративен бордюр с геометричен орнамент.

На двата травея на предолтарното пространство над солеята са изобразени Света Троица и Христос Вседържител. Светата Троица е в облаците, над които летят крилати херувими. От лявата страна на композицията е Иисус Христос, държащ изкупителния кръст в дясната си ръка, а в лявата му е отворено евангелие. Изобразен е в яркочервен хитон и син химатион. Вдясно от него е представен Бог Отец в син хитон и червен химатион, който сочи Христос с дясната си ръка, докато в лявата си ръка държи отворено евангелие. Между Бащата и Сина е атрибутът на владетеля на вселената, синьо кълбо със златни ленти и с кръст в горната част. В центъра на композицията, над мундуса, е показан Светият Дух под формата на гълъб. Фонът е охра, а ръбовете на свода са изписани в синьо и обрамчени с декоративна лента с геометричен орнамент. Над втория травей е изобразен Христос Вседържител в кръгъл медальон, като седнала фигура. Облечен е в червен хитон и син химатион, с дясната си ръка благославя, а в лявата държи мундус. В скута му има отворено евангелие. Около медальона има евангелски текст. Останалите сводове са изрисувани като звездно небе, обрамчено от геометрично орнаментирана лента.

Иконостас

Военен паметник в двора на църквата

Иконостасът е дървен и триделен, боядисан в кафяво, а резбата е покрита с позлата. Висок е 6 m и широк 5,16 m. Иконите са разделени една от друга с бели канелирани колони, с позлата на основата и капителите. Резбованата украса е класическа, съдържа урни и вази с цветя, дъбови листа и лозя. Иконите са с правоъгълна форма и арковидни. В първия пояс на царските икони е Възнесение Христово, последвано от северната врата, с изображение на Свети Архангел Михаил. След тях е икона, изобразяваща изправена фигура на Света Богородица с Христос. Върху царските двери е изображението на Благовещението. След тях следва иконата на Иисус Христос, представен като изправена фигура. На страничната южна врата е изобразен свети архидякон Стефан, и накрая е изображението на св. Йоан Кръстител.

Във втората зона на иконостаса са изписани Кръщението Христово, светите врачи Козма, Пантелеймон и Дамян, Възкресение Христово, както и Коронясването на Богородица под формата на централна икона над царските двери. На иконата е изобразена Богородица коленичила върху облак със скръстени на гърдите ръце и корона на главата. От дясната страна Бог Отец е изобразен като седнала фигура, която благославя с дясната си ръка, а с лявата ръка държи отворено евангелие. От лявата страна Христос е изобразен като седнала фигура, благославяща с дясната си ръка и държаща отворена книга в лявата. Зад фигурата на Богородица е изрисуван кръст. В сегмента на небето е показан гълъбът на Светия Дух, от който излизат светлинни лъчи. След централната икона над царските двери е изобразено Рождество Христово. Сцената показва новородения Христос в люлката, заобиколен от Богородица и праведния Йосиф, коленичил пред люлката, около тях има животни и пастири, а над пещерата е изрисувана звезда, а в сегмента на небето Бог Отец благославя с протегнати ръце. На облаците са изобразени ангели и херувими, които носят разгънат свитък. След това има икона, изобразяваща Светите Трима Йерарси - Василий, Йоан и Григорий Богослов, на честната трапеза, по време на освещаването на честните дарове. Втората зона на иконостаса е завършена с изобразяването на двама светци, ползващи се с несъмнена слава сред народа, Свети Николай и Света Петка.

В третата зона са изобразени светите апостоли в овални медальони по шест от всяка страна на Разпятието Христово, като в отделни медальони са представени Богородица и Йоан Кръстител. От лявата страна са апостолите Филип, Вартоломей, Симон, Матей, Йоан и Петър, докато вдясно срещу тях са апостолите Лука, Андрей, Яков, Тома, Павел и Марк. На Разпятието символите на евангелиста са изобразени в ъглите, а зад него са инструментите на страданието, гъбата и копието.