Направо към съдържанието

Света Петка (Таваличево)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“
Карта Местоположение в Кюстендил
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоТаваличево
ВероизповеданиеБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоКюстендилско
ИзгражданеXIV-XVI век
Статутдействащ храм, паметник на културата
„Света Петка“ в Общомедия

„Света Петка“ е късносредновековна българска православна църква в село Таваличево, община Кюстендил.

Храмът е малка, едноапсидна гробищна църква с два певника, с вътрешни размери 6,35 Х 3 m. Сводът е полуцилиндричен и се осветява от три тесни прозорчета. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Постройката се отнася към края на XIV – XVI век. През 1900 г. към църквата се изгражда нова голяма зала с галерия на запад и камбанария, която включва в обема си и част от първоначалната църква.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).

  • Василиев, Асен – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.194;
  • Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.116, 121 и 122;
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Петка“ в с. Таваличево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
  • Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г., с.32 и с.87-88;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.30;
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 637.