Света Петка (Таваличево)
Облик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
„Света Петка“ | |
Местоположение в Кюстендил | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Таваличево |
Вероизповедание | Българска православна църква |
Епархия | Софийска |
Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
Изграждане | XIV-XVI век |
Статут | действащ храм, паметник на културата |
„Света Петка“ в Общомедия |
„Света Петка“ е късносредновековна българска православна църква в село Таваличево, община Кюстендил.
Храмът е малка, едноапсидна гробищна църква с два певника, с вътрешни размери 6,35 Х 3 m. Сводът е полуцилиндричен и се осветява от три тесни прозорчета. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Постройката се отнася към края на XIV – XVI век. През 1900 г. към църквата се изгражда нова голяма зала с галерия на запад и камбанария, която включва в обема си и част от първоначалната църква.
Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Василиев, Асен – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.194;
- Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.116, 121 и 122;
- Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Петка“ в с. Таваличево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
- Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г., с.32 и с.87-88;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.30;
- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 637.