Света Петка (Бешище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ „Света Петка“ | |
 Стенопис на Св. св. Кирил и Методий на северната стена на наоса. Имената на светците са издрани | |
 Местоположение в Прилеп (община) | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Бешище |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска] |
| Архиерейско наместничество | Прилепско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | XIX век |
| Статут | действащ храм |
| „Света Петка“ в Общомедия | |
„Света Петка“ или „Света Параскева“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“, „Света Параскева“) е възрожденска църква в мариовското село Бешище, Северна Македония, част от Прилепецко-Витолищка енория на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Църквата е разположена в центъра на селото. В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида на изток, която отвън е разчленена на седем плитки ниши. Централният кораб е полукръгло засводен, а страничните са с равни дървени тавани. Изградена е в средата на XIX век.[1] Според ктиторския надпис, в който са изброени имената на много ктитори, църквата е изписана в 1884 година[2] от дебърския зограф Аврам Дичов[3] или от зографи от неговия кръг.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Црква „Света Петка“, село Бешиште // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Бешиште (Besiste) - Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 188.
- ↑ Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 294.
