Направо към съдържанието

Света Марина (Солун)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Марина.

„Света Марина“
Αγίας Μαρίνας
Карта Местоположение в Солун
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоСолун
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияСолунска
Тип на сградататрикорабна базилика с купол
Изграждане1971 – 1987 г.
Статутдействащ храм

„Света Марина“ (на гръцки: Αγίας Μαρίνας) е православна църква в македонския град Солун, Гърция, енорийски храм на Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]

Храмът е разположен в квартала Ано Тумба, на едноименния площад „Агия Марина“. В архитектурно отношение представлява трикорабна базилика с купол. Първият храм, посветен на Света Марина, е построен от заселилите се тук в 1922 година малоазийски бежанци и е открит на 5 юни 1927 година от митрополит Генадий Солунски. С нарастването на населението, църквата вече не може да отговаря на нуждите на енориашите и е решено да се изгради нов храм. Основният камък на новата църква е положен на 11 април 1971 година от митрополит Леонид Солунски и тя е открита на 20 септември 1987 година от Пантелеймон II Солунски.[2]

В храма има икона на Света Богородица Парамитийска, дарена от Ватопедския манастир на 31 март 2006 година,[2] както и мощи на Светите Безсребреници, черепа на Света Елена Понтийска, донесен в храма от митрополит Константин Серски. В сутерена на храма е параклисът Света Елена Синопска и културен център. Параклис на църквата е и храмът „Свети Георги“ на Околовръстния път на Солун.[3]

  1. Αγία Μαρίνα // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2022-07-20. Посетен на 21 октомври 2016.
  2. а б в Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 81.
  3. Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 82.